Димитър Манчев
Вижте пояснителната страница за други личности с името Манчев.
| ||||||||
Димитър Тодоров Манчев е български артист и киноартист. Роден е на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български игрални филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982). Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).
Завършва ВИТИЗ през 1959 година. Актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.
Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).
Сред другите му роли са още и Гаврил („Януари“ от Йордан Радичков), Угаров („Провинциални анекдоти“ от Александър Вампилов), Кметът („От много ум… вражалец“ от Ст. Л. Костов), Гушак („Лов на диви патици“ от А. Вампилов), Кросното („Сън в лятна нощ“ от Шекспир), Барах („Принцеса Турандот“ от Карло Гоци), Данко Харсъзина („Господин Балкански“ от Георги Данаилов), Методи („Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев), О`Хара („Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесълринг), Яковлев („Фалшивата монета“ от Максим Горки), Сорин („Чайка“ от Антон Чехов), Уилфред Бонд („Квартет“ от Роналд Харуд) и др.
Последната театрална роля на Димитър Манчев е на Поцо („В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, в постановка Лилия Абаджиева) през 2008 г. Манчев умира внезапно на 14 януари 2009 г., докато е на преглед във Военномедицинска академия след остра диабетична криза.[1]
Театрални ролиРедактиране
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
ТВ театър
- „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
- „Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
- „Изубеното писмо“ (1981) (Йон Караджале)
ФилмографияРедактиране
- Произшествие на сляпата улица (1965 – 1974), 6 серии – Спиридонов (в 6-та серия)
- Горещо пладне – (Премиера 3 януари 1966 г.)
- Последният войвода (1967) – полицай (Премиера 12 януари 1968 г.)
- На всеки километър (1969 – 1971), 26 серии
- Герловска история – Семката (Премиера 8 октомври 1971 г.)
- Лека нощ, възрастни!.. (1972 – 1980), 27 серии – изобретателят / продавачът / дявол
- Най-добрият човек, когото познавам! – Димитър Инджезов (Премиера 19 октомври 1973 г.)
- Нако, Дако, Цако (1974), 3 серии – похитител във 2-ра серия: „Шофьори“ и Григор в 3-та серия: „Моряци“
- Селцето (1978), 2 серии
- Селцето (1978), 5 серии
- Топло – Съучастник на Лалов (Премиера 20 ноември 1978 г.)
- Роялът – (Премиера 15 януари 1979 г.)
- Капитан Петко войвода (1981), 12 серии
- Слънце на детството (1981), 2 серии – месарят
- Непълнолетие – Чичото на Лена, бай Сотир (Премиера 21 септември 1981 г.)
- Оркестър без име – Миташки (Премиера 4 януари 1982 г.)
- Игра с огъня (1982)
- Почти вълшебно приключение (1986), 2 серии
- Земляци-веселяци (1986)
- Мъже без мустаци (1989), 6 серии
- Три срещи със загадъчното (1989), 3 серии
- Трака-трак – България / Франция (1995)
- Печалбата (2001) – барманът
- Людмил и Руслана (2008), 6 серии
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Димитър Манчев – смъртта изпревари лекарството“, Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 15 януари 2009, брой 13 (6240), година XVIII
