„Понеделник сутрин“ е български игрален филм (драма) от 1966 година, пуснат на екран чак през 1988 г., поради цензура от комунистическия режим. Произведението е режисирано от Ирина Акташева и Христо Писков, по сценарий на Никола Тихолов. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.

Понеделник сутрин
РежисьориИрина Акташева,
Христо Писков
ПродуцентиБългарска кинематография
Студия за игрални филми „Бояна“
СценаристиНикола Тихолов
В ролитеПепа Николова,
Асен Кисимов,
Кирил Господинов,
Петър Слабаков
МузикаМилчо Левиев
ОператорДимо Коларов
Премиера31 октомври 1988 г.
Времетраене106 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

Сюжет редактиране

Тони (Пепа Николова) – момиче с леко поведение, което се отнася пренебрежително към всекиго и всичко, е интернирана от София в Русе. Тя среща Йордан (Асен Кисимов), който е различен от другите ѝ познати, и се влюбва в него. Той ѝ помага да започне работа в неговата бригада за комунистически труд в Русенската корабостроителница. Отношенията там са неискрени и нейното появяване става повод слабостите и недостатъците да излязат на повърхността. Някои от членовете на бригадата правят всичко възможно Тони да напусне. Йордан ѝ е направил предложение за женитба, но тя още не е готова за такава важна стъпка.

Край на разкриващата сюжета част.

Допълнителна информация редактиране

  • Филмът е завършен през 1966 година, но е забранен от комунистически режим и парадоксално официалната премиера на „Понеделник сутрин“ е 22 години по-късно – на 31 октомври 1988 година.
  • „Понеделник сутрин“ е първата голяма роля на Пепа Николова.
  • В няколко от сцените на филма – например сцената, в която Кръстьо купува питиетата – може да се види прочутата „Стъклена будка“ в центъра на Русе, съборена също по времето на кмета Димитър Аврамов.
  • Показани са някои знакови дунавски кораби, като например пътническия кораб „Димитър Благоев“ и моторния кораб-тласкач „Панайот Хитов“.
  • Ценни кадри от вече изчезналия градски пейзаж на Русе са с архивна стойност, като например сцените около току-що завършената Централна жп гара Русе и квартала около нея; къщата, в която се помещава квартирата на Йордан; старата жп гара „Пристанище“ и кварталът около нея.
  • Въпреки че премиерата на филма е през октомври 1988 година, писателят Георги Марков го определя като един от знаковите филми на инакомислието от втората половина на 60-те години на 20-ти век, в един от своите „Задочни репортажи за България“.

Състав редактиране

Актьорски състав редактиране

Роля Изпълнител
Тони Пепа Николова
Йордан Асен Кисимов
Директорът на корабостроителницата Петър Слабаков
Алекси Кирил Господинов
Кръстьо Стефан Данаилов
Велко Лазаров Руси Чанев
Павлето Пламен Дончев
Секретарката Соня Маркова
Жената на Алекси Ана Пенчева
Жената на Велко Катя Паскалева
Приятелката на Тони Мария Стефанова
Отговорникът на отрядниците Иван Янчев
Фоторепортерът Сотир Майноловски
Свалячът Димитър Манчев
Запяващият интернационала Стефан Мавродиев
Пробудената жена Иванка Ангелова (некредитирана)
В. Калайджиева
Л. Тасева
Р. Василева
Я. Михов
Г. Блажев
С. Патарински
класния Минко Минков

Творчески и технически екип редактиране

Сценарий Никола Тихолов
Режисьори Ирина Акташева
Христо Писков
Оператор Димо Коларов
Музика Милчо Левиев
Звук Митхен Андреев
Художник Виолета Йовчева
Монтаж Лина Гешева
Редактор Любен Станев
Костюми Искра Личева
Втори режисьор Аврам Пинкас
Грим Димитър Коклин
Асистент-оператори Ангел Иванов
Димитър Желязков
Асистент-режисьори Надежда Паскалева
Станко Михайлов
Фотограф Лоте Михайлова
Асистент-монтажист Елена Петрова
Асистент по записа Митко Москов
Организатор Петър Курдов
Оператор комбинирани снимки Иван Манев
Директор Христо Каранешев
Музиката изпълнява Софийски камерен оркестър

Награди редактиране

  • Награди на СБФД, 1988:

Външни препратки редактиране