Димитър Паликрушев

български революционер

Димитър Панов (Панев) Паликрушев е български терорист[1] и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Димитър Паликрушев
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е през 1897 година във Виница[2], днешна Северна Македония. Негов вуйчо, брат на майка му Левтерка, е един от основателите и ръководителите на Винишкия революционен комитет Спиро Ампов.[3] Още в младежките си години се включва в борбата за обединена България. Негов пряк ръководител в дейността му на революционер е Тодор Александров. От 1920 до 1922 година работи за ВМОРО из Вардарска Македония. Преследван от сръбските власти, в 1922 година става нелегален и е помощник на велешкия и кочански войвода Стефан Петков. В 1923 година участва в сражение при село Танатарци на обединените щипска и кочанска чета, както и в сражението при Готен.[4]

След това сформира своя чета, с която действа във Велешко.[5]

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на Иван Михайлов.[6]

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват, като цялата чета загива по време на битката. Братът и бащата на Димитър Паликрушев са принудени от сръбската власт да черпят с ракия и вино за убийството на неговата смърт[7]. В публична реч през юни 1933 година в Кочани сърбоманският войвода Мина Станков обявява, че той е унищожил петорката на Паликрушев. Петима жители на Драмче и двама от Бигла получават парични награди.[8]

Оставя жена и две деца.[9][10]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 340.
  3. Настевъ, Хр. Винишката афера. V.. // Илюстрация Илиндень XI (8 (108). София, Издание на Илинденската Организация, октомврий 1939. с. 7.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 719.
  5. Македония, 29 май 1933 г.
  6. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 812.
  7. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 199
  8. Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
  10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 194.