Драмче (на македонска литературна норма: Драмче) е село в община Царево село на Северна Македония.

Драмче
Драмче
— село —
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
North Macedonia relief location map.jpg
42.0111° с. ш. 22.7139° и. д.
Драмче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Осоговия
Надм. височина 700 m
Население 288 души (2002)
Пощенски код 2320
Драмче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Осоговия, в южното подножие на планината Осогово, до границата с България.

ИсторияРедактиране

На 3 km югоизточно, в завой на Брегалница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[1][2]

Според едно предание, селото Драмче било основано от някой пришелец от Драма, който имал четирима синове, които се заселили на това място.[3] Любопитен факт е, че част от женската носия от Драмче е сината сая, която е характерна за женската носия от Драмско.[3]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от края на 17 – началото на XVIII век.[4] В двора на църквата се е намирало първото училище в Драмче, основано в 1869 година. Обучението се провеждало в него чак до 1922 година, когато училището е преместено в нова сграда. В 2009 година училището престава да работи, поради малък брой деца.[5]

В началото на XX век Драмче е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драмча е малко село с 430 души жители българи християни.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драмче има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Местният жител Ефрем Търговеца и още двама души с неизвестни имена са застреляни от засада на агенти на УДБА без съд и присъда заради българското им самосъзнание.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 288 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 287
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Починали в Драмче
  •   Ангел Симеонов (1892 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  •   Васил Николов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  •   Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
  •   Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
  •   Димитър Паликрушев (? – 1933), български революционер
  •   Дончо Христов (1891 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Мано Босилеградчанчето (1902 - 19.VI.1927), български революционер от ВМРО, четник на Кръстьо Лазаров, родом от Доганища, Босилеградско[11]
  •   Спас Великов Коджапетков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[12]
  •   Стоян Георгиев (1898 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Цено Куртев (1877 – 1905), български революционер

БележкиРедактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 185.
  2. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. а б Крстева, Ангелина. Размислувања за потребата од теренски етнолошки истражувања. // Етнолог (11). Здружение на етнолозите на Република Македонија - Музеј на Македонија, 2005. с. 142-143.
  4. Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  5. Св. Архангел Михаил. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 57.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 36