Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За революционера вижте Димитър Спространов (революционер).

Димитър Евтимов Спространов е български писател, белетрист и драматург.

Димитър Спространов
български писател
Роден
Починал
8 юли 1967 г. (69 г.)
Димитър Спространов (четвърти на най-горния ред, обозначен с Х) и други ученици от Началното българско училище в Пиргите, Солун, 1905 г.

Съдържание

БиографияРедактиране

Спространов е роден в 1897 година в София в семейството на революционера от Охрид Евтим Спространов. Взима участие в Първата световна война. В 1918 година завършва право в Софийския университет. Заминава за Франция, където от 1924 до 1929 година работи в завода на „Ситроен“ в Париж. Връща се в България и от 1930 до 1946 година работи в Българската народна банка във Видин и в София.

Започва да пише след Първата световна война. Редактор е в издателство „Народна култура“. Най-значимите му творби отразяват национално-освободителните борби на македонските българи.

Димитър Спространов става член на масонската ложа[1], в която членуват и други водачи на македонското движение – брат му Евтим, Тома Карайовов, Александър Протогеров и други.

ПроизведенияРедактиране

  • Край огъня (1923) – разкази
  • Хора (1930) – разкази
  • Двамата от преградията на Париж (1931) – повест
  • Белият вълк (1934) драма
  • Другата Клавдия (1936) – повест
  • Бентът (1947) – драма
  • Охридска пролет (1961) – роман
  • Самообречените (1964) – роман[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(ок. 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(1829 - 1920)
 
 
 
Ангел
(1831 - 1927)
 
 
Петър
(1834 - 1916)
 
 
Ставре
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1851 - 1887)
 
Климент
(1857 - 1931)
 
Евтим
(1868 - 1931)
 
Анастас
(1878 - 1938)
 
Димитър
(1882 - 1958)
 
Тома
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома
(р.1941)
 
 
 
 

БележкиРедактиране