Димитър Спространов (революционер)

Тази статия е за революционера. За писателя, син на Евтим Спространов, вижте Димитър Спространов (писател).

Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Спространов
български революционер
Роден
Починал
10 януари 1958 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория

Биография

редактиране

Спространов е роден на 24 октомври 1882 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Брат е на Анастас Спространов. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Спространов е войвода в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота.[1] През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.

След войната работи в Сметната палата като контрольор. В 1921 година завършва история в Софийския университет. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Към 1926 година е на издръжка от ВМРО. През 1927 година заедно с Димитър Цветков от Солун връчват на Френската лига за правата на човека и гражданина в Париж изложение на ММТРО[2].

Влиза във Временния комитет на македонските братства след след 19 май 1934 година като секретар.[3]

Делегет е на комисия на Дванадесетия конгрес на Илинденската организация от август 1942 година в Битоля и влиза в нейното ръководство.[4]

Умира на 10 януари 1958 година в София.[5][6][7]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(около 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Спространов
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Спространов
(1829 - 1920)
 
 
 
 
 
Ангел Спространов
(1831 - 1927)
 
 
 
 
 
Петър Спространов
(1834 - 1916)
 
 
 
 
 
Ставре Спространов
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1851 - 1887)
 
Климент Спространов
(1857 - 1931)
 
Евтим Спространов
(1868 - 1931)
 
Георги Спространов
(1881 - 1925)
 
Екатерина Размова
(1870 - 1957)
 
Анастас Спространов
(1878 - 1938)
 
Димитър Спространов
(1882 - 1958)
 
Тома Спространов
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Спространов
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Спространов
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Спространов
(р. 1941)
 
 
 
 

Външни препратки

редактиране
  • „Спомен“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 5, София, октомври 1927 година
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.114, 166, 218.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
  4. Хр. С., К. Величествениятъ ни конгресъ // Илюстрация Илиндень 137 - 138 (7 - 8). София, Илинденска организация, Септемврий - Октомврий 1942. с. 14.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  6. Парцел 77 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 435.