Отваря главното меню

Димо Янков Василев с псевдоними Дружелюбов, Кьосе даи[1] и Димитър Чорбаджиев[2] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Димо Янков
български революционер

Роден
Починал
22 февруари 1965 г. (90 г.)
Политика
Депутат
XXIV ОНС   

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново, Османската империя, днес в България. Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година и след това учи две години в турското училище „Адие” отново в Одрин. В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия. Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност. Янков е делегат на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов. След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг. Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в Одрин. От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско. В 1938 - 1939 година е народен представител в 24 Обикновено Народно събрание.

Умира на 22 февруари 1965 година в София.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38, 58
  2. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 261.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 102 - 103.
  4. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 579-580.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 196.