Георги Тодоров (революционер)

революционер
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров, известен като Доктора[1], е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Тодоров
български революционер
Роден

Образование Битолска българска класическа гимназия
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

БиографияРедактиране

Георги Тодоров е роден в тетовското село Стенче, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Битолската българска гимназия. Заедно с Търпен Марков от Вишени, Георги Баждаров от Горно Броди, Георги Христов от Шкрапари и Андрей Казепов от Ресен основава в Битоля ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[2][3] Учителства в Тетовско, където влиза във ВМОРО.[4]

Учител е в тракийското село Велика[5] и ръководител на революционния комитет в селото. Избран е и за член на Малкотърновски революционен комитет. Делегат е на конгреса на Петрова нива и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

Води чета в Тетовско, в която влизат Тодор Геров от Тетово, Блаже Тръпков Смилковски от Тетово, Спиро Нолев от Тетово, Саво Георгиев от село Сенце, Дебърско, Тоде Якимов от село Беловище, Тетовско, Тодор Томов от Кракорница, Дебърско, Арсо Янков от Горно Йеловце, Гостиварско, Симон Спасенов от Тетово и Младен Мишески от Тетово.[6]

След въстанието в 1906 - 1907 година е учител в Горна Джумая и е член на околийския революционен комитет.[8] Присъединява се към крилото на федералистите. След Младотурската революция се жени в Солун за сестрата на Екатерина Измирлиева - учителката Невена Измирлиева. По време на Балканската война като участник в четата на Тодор Паница участва в освобождението и впоследствие е назначен за кмет на град Драма. След Междусъюзническата война става адвокат в Гюмюрджина. През 1917 г. със съпругата си стават членове на местната организацията на БРСДП (т. с.).[9]

След окупирането на Беломорска Тракия от гръцки войски те се местят в Бургас. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван и заточен на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успява да избяга в СССР, където по-късно емигрира и съпругата му. Впоследствие, голяма част от избягалите комунисти, стават жертва на сталинистките репресии през 30-те години.[10] Съпругата му умира в СССР по време на Втората световна война.[9]

Дъщеря им с Невена Мара Георгиева Измирлиева-Борисова, родена в Кукуш в 1902 година, в 1931 година става членка на ВКП (б). Арестувана е в 1937 година, изпратена в лагер и на заточение до 1954 година.[11]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37
  2. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 136.
  4. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 92, 261, 415.
  6. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  9. а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
  10. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235-236
  11. Вести на Висшия съвет на БСП, Том 1, Броеве 2–9, 1990, Държавна печатница „Димитър Благоев“, с. 10