Отваря главното меню

Георги Тодоров (революционер)

революционер
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров, известен като Доктора[1], е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Тодоров
български революционер
Роден
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

БиографияРедактиране

Георги Тодоров е роден в тетовското село Стенче, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Битолската българска гимназия. Заедно с Търпен Марков от Вишени, Георги Баждаров от Горно Броди, Георги Христов от Шкрапари и Андрей Казепов от Ресен основава в Битоля ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[2][3] Учителства в Тетовско, където влиза във ВМОРО.[4]

Учител е в тракийското село Велика[5] и ръководител на революционния комитет в селото. Избран е и за член на Малкотърновски революционен комитет. Делегат е на конгреса на Петрова нива и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието в 1906 - 1907 година е учител в Горна Джумая и е член на околийския революционен комитет.[6] Присъединява се към крилото на федералистите. След Младотурската революция се жени в Солун за сестрата на Екатерина Измирлиева - учителката Невена Измирлиева. По време на Балканската война като участник в четата на Тодор Паница участва в освобождението и впоследствие е назначен за кмет на град Драма. След Междусъюзническата война става адвокат в Гюмюрджина. През 1917 г. със съпругата си стават членове на местната организацията на БРСДП (т. с.).[7]

След окупирането на Беломорска Тракия от гръцки войски те се местят в Бургас. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван и заточен на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успява да избяга в СССР, където по-късно емигрира и съпругата му. Впоследствие, голяма част от избягалите комунисти, стават жертва на сталинистките репресии през 30-те години.[8] Съпругата му умира в СССР по време на Втората световна война.[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37
  2. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 136.
  4. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 92, 261, 415.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  7. а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
  8. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235-236