Отваря главното меню

Райко Петров (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Райко Петров.

Райко Петров Стойчев Лалов (Лолов)[1] с псевдоним Горанов[2] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Райко Петров
български революционер
Роден
Починал

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

БиографияРедактиране

Петров е роден на 4 юли 1876 година в Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. В 1893 година завършва IV клас в гимназията „Д-р Петър Берон” в Одрин. Работи като учител в родния си град. Първоначално е секретар, а след това е избран за ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Малко Търново. През февруари 1903 година Георги Райков Стойчев подпомага четата на Михаил Герджиков, готвеща се да извърши атентат при гара Синекли и я снабдява с пет турски военни костюма, но същевременно я предава на властите. В резултат Райко Петров Стойчев Лолов е арестуван, осъден е от военен съд на 15 години военен затвор и затворен в Цариград.[3] Амнистиран е през октомври 1904 година.[4]

Умира на 20 април 1933[4] или 1936 година[5] в Малко Търново.

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 260.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 29.
  3. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 261.
  4. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 128.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411.