Дионис Даулов
Дионис (Диониш, Дивиниш, Диниш) Георгиев Даулов е български революционер, харамия и четник от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Дионис Даулов | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1951 г.
|
Биография редактиране
Дионис Даулов е роден през 1873 година[2] в ениджевардарското село Петгъс, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Има жена и две дъщери (по-малката родена през 1896 година).[1] Присъединява се към ВМОРО през 1900 година като легален деец, а от Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е нелегален в четата на Апостол Петков. Ранен е в едно сражение. След възстановяването си е четник на Христо Чернопеев в Струмишко. След амнистия от България се връща в родното си село, но отново започва да работи с Апостол войвода. След Младотурската революция в 1908 година, е арестуван и една година лежи в затвора. След освобождаването си става четник на Ичко Димитров.[3]
През Балканските войни е македоно-одрински опълченец в четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[4] След установяването на гръцка власт в Егейска Македония, бяга в Свободна България, а жена му е интернирана в Стара Гърция.[3] Участва във Валандовската акция от 1915 година в четите на Иван Пальошев и Григор Узунов.[3]
След войните за национално обединение на България се изселва в Месемврия, където е прислужник в Месемврийското първоначално училище. Член е на Илинденската организация.[5] В 1924 година участва в основаването на Месемврийското македонско братство.[6]
На 27 март 1943 година, като жител на Варна,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Умира през 1951 година в Несебър.[7]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 174.
- ↑ Към 27 март 1943 година е на 70 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 175.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 73-74, 217-219.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 530 – 531.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305