Добровница (община Крива паланка)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Добровница.

Добровница (понякога Дубровница, на македонска литературна норма: Добровница) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Добровница
Добровница
— село —
Поглед на Добровница.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2772° с. ш. 22.3239° и. д.
Добровница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 964 m
Население 168 души (2002)
Пощенски код 1334
Добровница в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Славище по течението на едноименната река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Добровница е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добровница е населявано от 320 жители българи християни и 20 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровница има 328 българи екзархисти.[2]

През ноември 1905 година всичките 55 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажет от Екзархията и е селото е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Добровница не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Добровница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

По време на Първата световна война Добровница е включена в Подържиконската община и има 469 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 166
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Добровница
  •   Дойчин Деянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Кюстендил[7]
  •   Манас (Манаси) Кръстов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, жител на гр. Куманово[8]
  •   Ангел Македонски, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“[9]
  •   Михаил Тасев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.
  2. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 142-143.
  3. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, стр. 495, 499.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 206.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 391.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 414.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 694.