Договор от Фойнике

(пренасочване от Договор от Фойника)

Договорът от Фойникe слага край на Първата македонска война през 205 г. пр. Хр.

Мирните условия са договорени между македонския цар Филип V и римския проконсул Публий Семпроний Тудитан във Фойнике, главния град на хаоните в Епир, които посредничат в преговорите. Двете страни очертават границите на владенията си в южна Илирия (днешна Албания). Македония си запазва покорените по време на войната атинтани на юг и Лисос на север. Рим получава протектората над партините заедно с Димал и още няколко крепости в хинтерланда на илирийска Аполония.[1]

Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим държави, които оформят сферите им на влияние в Елада и Мала Азия. Македонската сфера включва Тесалия, Епир, Акарнания, Ахея, Беотия и Витиния, а римската – Пергам, Спарта, Елида, Месения, Атина и илирийското царство на Плеврат.[2]

Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с варварските племена, които периодично нападат държавата му от север, а римският Сенат иска да довърши Втората пуническа война.[2] Още през 200 г. пр. Хр. Рим нарушава мира с Филип V под претекст да защити новите си съюзници в Елада.

Източници

редактиране
  1. Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ред.). The Cambridge Ancient History, т. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104
  2. а б Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57