Отваря главното меню

Долистово е село в югозападна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил.

Долистово
Общи данни
Население 301 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,157 km²
Надм. височина 521 m
Пощ. код 2637
Тел. код 07043
МПС код КН
ЕКАТТЕ 21974
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(Партия на зелените)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Разметаница, която е изградена в ядрото си от здрави гранитни скали. Релефът е ниско-планински до хълмист. Намира се между Конявската планина (още наричана Колош), и река Струма.

През нея тече и кръстената на областта река Разметаница. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини (дялове на Конявската пл.), тече меридионално, при местн. Бинекa пресича стария път Кюстендил - Дупница и при село Грамаде се влива в река Джерман. Пространството между двата ѝ притока (Долистовски и Бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. Счита се, че тук е било наследственото владение на комит Никола, останало в разпореждане на неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Предполага се също, че тук цар Самуил изградил своята лятна резиденция, в местността „Царичина”. На 14 юни 987 г. тук е убит Арон и целият му род (с изключение на сина му Иван Владислав) поради подозрение в държавна измяна.

Средната надморска височина на село Долистово е 600 метра.

В землището на селото има 3 микроязовира и един язовир.

КлиматРедактиране

Умереноконтинентален – лятото е прохладно, без горещините обхващащи равнините, зимата не е остра. Рядко се задържат мъгли. Късните пролетни и ранните есенни слани са изключение.

ИсторияРедактиране

Според преданията селото е било дъбова гора и когато падали листата е било лист до лист и оттам идва и самото име на селото – Долистово. Възрастни жители свидетелстват за това, че при обилни дъждове от всички хълмове дъждовната вода започва да се стича надолу към селото, което е разположено като в дупка, и водата стигала до най-ниските листа на дърветата, т.е. "до листо". Съществува и предание, че по време на Априлското въстание боевете били толкова люти, че всички листа изпопадали. Има друга легенда, че е имало блато и водата достигала до листата на дърветата.

В центъра на селото са намерени останки, които са характерни за неолит – 6 хил.г. пр.н.е.Вероятно то е създадено през XVI-XVIII век около чифлик или е възникнало в резултат на преселнически движения на българи .

В местността “Царичина”, която е на 2 км. от с.Долистово е била резиденцията на българския владетел Арон, а войската в центъра на “Разметаница”, т.е. Долистово.

Преди Освобождението, а известно време и след него, Долистово е по-голямо от град Бобов дол и махала Гребикал, взети заедно.

Освобождението заварва селото с 85 къщи и около 320 ж. През 1926 г. има 724 жители, 1934 г. – 786 ж., 1946 – 944 ж., 1956 г. – 856 ж., 1981 г. –700ж. 1939 г. е годината, в която е прекаран тока в Долистово, а това е първото осветено село в общината.

В миналото битът на хората е бил разделен между отглеждането на зърнени култури, тютюн и овцевъдство. Отглеждали са се и други култури за задоволяване на домакинствата. Откриването на мина „Бобов дол” през 1891 г. привлича част от мъжкото население. Индустриализацията на страната и намаляването броя на жителите води до прекратяване отглеждането на тютюн – след 1975 г. 

В центъра на селото преди 1944 г. е имало лимонадена фабрика, мелница, дарак, бъчварска и дърводелска работилница. Бъчварската работилница съществува и след това, до към 80-те години на ХХ век. След 1944 г. в къщата на Спас Лазаров-Пашата е обособен малък музей със скривалището, в което той е укривал партизани.

В землището на селото има 3 микроязовира и 1 язовир.

В днешни дни – през 1993 г. се създава първата земеделска кооперация с нова структура в цялата община Бобов дол. Кооперацията на с. Долистово обработва около 4 хил.декара земя със зърнени култури за нуждите на селото и общината.

През 1998 г. на 28 август е направена първата копка на черквата "Св.великомъченик Георги", а освещаването е направено на 29 април 2007 г. от митрополит Йоан.


Културни и природни забележителности. Население.Редактиране

Лингвистична археология на с.Долистово

Общо 93 имена, от които като по-старинни се открояват Мрако полье, Жиро, Нерезьето, Долистово, Прогоно, Рабов дол и Ракльо. По старо сложно склонение на прилагателни са образувани Бели брег, Дълбоки дол, Люти дол, Еленински валог и Стредни рид, а с наставка –ица е образувано Петковица. Имена на християнски обекти са Свети Гьорги и Свети Илия. Топонимията в землището е почти изцяло българска. Стар запис на селото засега не е открит. Вероятно жителската приемственост на селището е била прекъсвана за дълги периоди от време по неизвестни причини. Днешното село е образувано в късно време от коренно християнско население, придошло от околни селища като ратайско в Муришовио чифлик, даден от султанската власт на тур. военачалник еничарин.

Населението спада към западния български диалект. Не може да се говори, че селото е шопско, защото е много различно по говор от шопите в Елинпелинско. По-скоро е преходно между македонското и шопското. Употребява се по шопски „че”, а не „ке” вместо „ще”, но като цяло говорът е по-близък до македонския. Някои от особеностите са: пълния член на думите в м.р. завършва на „о” – камико, зидо, дворо, смяна на местата на буквите „ъ”-„р” и „е”-„р”, когато са съседни – дрът, бръкам, крът, цръвен /както и замяна на „ч” с „ц”/; омекотяване на някои думи – яденйе, пиенйе, специфични диалектни думи като ако – изразява съгласие, дека – къде, епа – ами, ручок – ядене, ручам – ям, оти – защо, фута – престилка,  вознак – по гръб, тражим – търся; промяна в някои лични местоимения – аз – я, язе, язека, той, тя, то, те – он, она, оно, они; изпускане на буква „л” – жъ/л/то, гъ/л/там; замяна на „я” с „е” – млеко, нема; ударение на последната гласна буква – уплашИх, казАх, питАл,  и др.

Село Долистово има няколко големи рода. Местна легенда, разказвана с охота от жителите на селото – и стари, и млади, гласи следното:

"Живели някога трима братя. Единият брат винаги много говорел, бил като звънче /клапашка – местен диалект/. От него произлязъл родът Клапашкови. Другият брат бил много мълчалив, като дърво /дървенчар/. От него произлязъл родът Дървенички /Дръвенички/. Третият брат починал рано. Жена му била много хубава, казвала се Ружа. Хората започнали да наричат наследниците й по нейното име – Ружините. От нея произлиза третия основен род на селото – Ружини."

Освен Клапашкови, Дървенички, Ружини, други родове и фамилии са – Митрински, Чучукови, Соколови, Шиячки, Блатски, Лазови, Лятивови, Мелезански, Лазарови, Чукарски, Теневи, Еленински, Ранчови.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор в село Долистово – всяка година в последната събота на месец август. На обяд се готви курбан за здраве. Вечерта има богата музикална програма.
  • От поколение на поколение се предава традицията хората да се събират на Гергьовден в местността „Чуката”, където е имало свято оброчище. Традицията да се прави курбан за здраве и да се изкачва местността „Чуката” е много стара, но е била прекъсната след Втората световна война. Кръстът, който е бил на върха, е свален и захвърлен. След години местен жител сънува, че трябва да се направи нов кръст. Кръстът е възстановен, а заедно с него и традицията. Празникът е свързан с началото на лятното полугодие, скотовъдството и плодородието. Хората вярват, че дъждът на Гергьовден е плодороден и целебен. На 6 май преди изгрев слънце всички се събират и тръгват към местността. В чест на свети Георги се коли най-младото агне. Кръвта му трябва да изтече по земята, за да е плодородна годината. Играят се хора и се пеят песни. След това всички отиват в църквата, където се отслужва молитва за здраве. На празничния обяд във всяка къща има печено агне. След обяда не трябва да се ляга и заспива. Вярва се, че така ще се отнеме съня на живите агнета, те ще са неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова се правят разходки.
  • Село Долистово има и специфично хоро, което се нарича Долистовска бера. Възрастните хора разказват, че хорото е типично само за селото. Трудно е за изпълнение и не всеки може да го играе. Но местна учителка се амбицира и научава своите ученици на него. И днес, те, вече пораснали млади хора, го играят с удоволствие на местния събор.
  • Към читалище "Нови дни" е създадена женска фолклорна танцова група "Бера" с ръководител Йорданка Божилова.

Външни препраткиРедактиране

[1] Дигитална култура за регионално сближаване, електронен сайт - http://www.digital-culture.eu/bg/traditions-and-customs/bulgaria/260-tradition-associated-with-the-chukata-locality-village-of-dolistovo-bg