Долна Бела църква
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
Долна Бела църква (изписване до 1945 година: Долна Бѣла църква; на македонска литературна норма: Долна Бела Црква) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
| Долна Бела църква Долна Бела Црква | |
| — село — | |
 | |
  Долна Бела църква | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 861 m |
| Население | 237 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
| МПС код | ВТ |
| Долна Бела църква в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено южно от Ресен и северно от Преспанското езеро.[1]
История редактиране
В края на XIX век Долна Бела църква е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, двете села Долна и Горна Бела църква са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители мюсюлмани и 42 32 жители българи и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.[2]
В 1888 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“ в центъра на селото.[3]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долна Бѣла църква има 160 жители българи християни и 105 арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долна Бела църква е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[5]
По време на Илинденското въстание Горна или Долна Бела църква е нападната от турски аскер и е убит Милош Бендалов.[6]
Всички християнски жители на Долна Бела църква в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долна се състои от 224 българи екзархисти.[7]
В годините след Първата световна война, на половин километър източно от селото е построена втората селска църква „Свети Петър“.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 156 |
| албанци | 81 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки редактиране
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 90. Посетен на 23 октомври 2023 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007