Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

До̀лна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Долна Рибница
Общи данни
Население 314 души[1] (15 юни 2020 г.)
16,1 души/km²
Землище 24 449 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2892
Тел. код 07427
МПС код Е
ЕКАТТЕ 22246
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Долна Рибница
Стефан Златинов
(ВМРО-НИЕ)

ГеографияРедактиране

Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2]Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през XVIII век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.

 
Манушов гроб над село Долна Рибница.

През XIX век Долна Рибница е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи.[3] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученика.[5]

Селото е дълбоко свързано с националноосвободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.[7]
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито 2008 година.
  • Читалище „Мануш войвода“.
  • Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.

Редовни събитияРедактиране

  • Ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил се провежда традиционният събор на селото.

ЛичностиРедактиране

 
Мануш Георгиев
Родени в Долна Рибница
  •   Костадин Ангелов (Ангов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Дончо Златков, 3 рота на 15 щипска дружина[8]
  •   Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО, загива на 7 февруари в местността Трънката с Мануш Георгиев и 22 четници[9]
Починали в Долна Рибница

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.643 – 645
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 148.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 284 – 285.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30, 35.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 154.