Долна Рибница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.
До̀лна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
| Долна Рибница | |
  Долна Рибница  Долна Рибница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 289 души[1] (15 март 2024 г.) 11,8 души/km² |
| Землище | 24 449 km² |
| Надм. височина | 613 m |
| Пощ. код | 2892 |
| Тел. код | 07427 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22246 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Долна Рибница Стефан Златинов (ВМРО-НИЕ) |
География
редактиранеДолна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.
История
редактиранеСелото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2] Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през XVIII век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.
През XIX век Долна Рибница е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи.[3] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученици.[5]
Селото е дълбоко свързано с националноосвободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 361 |
| Българи | 297 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 5 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 59 |
Културни и природни забележителности
редактиране- Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.[8]
- Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито 2008 година.
- Читалище „Мануш войвода“.
- Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.
Редовни събития
редактиранеЛичности
редактиране
- Родени в Долна Рибница
Костадин Ангелов (Ангов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Дончо Златков, 3 рота на 15 щипска дружина[9]- Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО, загива на 7 февруари в местността Трънката с Мануш Георгиев и 22 четници[10]
- Починали в Долна Рибница
- Александър Унев (? – 1908), български революционер
- Васе Скендерски (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
- Мануш Георгиев (1881 – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
- Михаил Вардев (1881 – 1908), български революционер
- Стоян Търнаджиев (1886 – 1908), български революционер
- Тома Митов (1882 – 1908), български революционер
- Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.643 – 645
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 148.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 284 – 285.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30, 35.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 154.