Долна Чарлия
Долна Чарлия (на македонска литературна норма: Долна Чарлија) е село в югозападната част на Северна Македония, община Могила. Намира се на 15 километра североизточно от Битоля, на левия бряг на река Църна (Черна).
| Долна Чарлия Долна Чарлија | |
| — село — | |
 | |
  Долна Чарлия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 568 m |
| Население | 165 души (2021) |
| Пощенски код | 7216 |
| Долна Чарлия в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е равнинно разположено в областта Пелагония, на 18 km североизточно от град Битоля и на 8 km от общинския център Могила. Името идва от турското чаир, ливада.[1] На север е по-малкото село Горна Чарлия. В миналото двете села често са разбирани и представяни като едно под названието Чарлия. И двете села са на левия бряг на Църна река, но не до самото корито вероятно и поради поройния характер на реката и опасността от заливане на къщите.
История
редактиранеЦърквата в селото „Свети Димитър“ е изградена в 1877 година[2] или в 1895 година върху стари основи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Чарлий е населявано от 325 жители, всички българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Чарлия е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 27 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Чарлия има 208 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
По време на Балканската война 4 души от Чарлия се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
По време на Първата световна война Долно-Чарлия е част от Добрушевска община и има 200 жители.[8]
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските земи.[1] Според преброяването през 2021, в селото живеят 165 души.[9]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 428 | 474 | 538 | 457 | 507 | 254 | 236 | 198 | 165 |
Националността се отнася за 2002 година.
| Националност | Всичко |
| македонци | 198 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Чарлия (Долна или Горна)
Веле Радобореца, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Матов[10]- Димитър Талев Котев (1875 или 1882 - след 1943), български революционер, селски войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[11]
- Коте Неданов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[12]
- Петко Велев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[13]
- Тане Чарлийски (? – 1651), български хайдутин
- Починали в Чарлия
- Георги Мъртвара, четник при Георги Сугарев и Димко Могилчето[14]
- Тодор Байрактаров (? – 1902), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ а б в Долна Чарлија // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
- ↑ Вкупно резидентно население на Република Северна Македонија според етничката припадност, по населени места, Попис, 2021 // База на податоци МакСтат.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.