Долно Йеловце
Долно Йеловце или Долно Йеловци (срещат се и нейотираните варианти Долно Еловце/Долно Еловци, на македонска литературна норма: Долно Јеловце; на албански: Jelloci i Poshtëm) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.
| Долно Йеловце Долно Јеловце | |
| — село — | |
 Църквата „Св. Георги“ в Долно Йеловце | |
  Долно Йеловце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 901 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 1231 |
| Долно Йеловце в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горни Полог западно от Гостивар в източните склонове на Шар.
История редактиране
В началото на XIX век Долно Йеловце е смесено българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долно Еловци.— Близо при Д. Еловци има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Илия; при тѣзи развалини до прѣди нѣколко години селенитѣ сѫ клали курбанъ на 20 юлий.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Еловци има 375 жители българи християни и 147 арнаути мохамедани.[2]
В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 75 ученици, от които 30 ученички и 45 ученици с 1 учител.[3]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Еловци има 448 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Йеловце (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долно Еловце е село в Долнойеловската община (с център в Здуне) в Горноположкия срез и има 57 къщи с 405 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[7]
Галерия редактиране
-
Паметна чешма на загиналите партизани и жертви на фашизма -
Стара къща в селото -
Типична традиционна селска къща с чардак -
Манастир „Свети Илия" -
Кози път
Личности редактиране
- Родени в Долно Йеловце
поп Георги Антов, български свещеник, ръкоположен от одринския наместник Синесий Стобийски след Руско-турската война. Клеветен от гръцкия владика Паисий Скопски е многократно арестуван и затварян в Скопие и Цариград[8]- Киро Несторов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година, родом от Горно или Долно Йеловце[9]
- Никола, български революционер, гостиварски войвода на ВМОРО през лятото на 1904 година, негов секретар е Дончо Тодоров[10]
Бележки редактиране
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 363-364.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116 – 117.