Паисий Скопски
Паисий (на гръцки: Παϊσιος, Паисиос) е гръцки духовник, гъркоманин, скопски митрополит на Цариградската патриаршия.
| Паисий Παϊσιος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1806 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1892 г.
|
| Учил в | Халкинска семинария |
Биография
редактиранеРоден е в 1806 година в македонския град Негуш или в Кукуш със светското име Петър (Πέτρος).[1] Баща му е грък, а майка му от български произход. Учи в Негуш, след това в Цариград и в Халкинската семинария. Става придворен монах на Патриаршията, писар и учител в Галата.[2] Тъй като знае български е изпратен за йеродякон на митрополит Йоаким, който го прави свой викарен епископ във Враня с титлата Перистерски в периода 1852[3] или в 1854[1] или в 1857 година.[4][5]
Цариградската патриаршия го избира на 1 май 1865 година за глава на Червенската епископия, която е повишена в митрополия[6][7] и на 14 октомври заминава за епархията си.[8] Българското население обаче отказва да го приеме и той продължава да живее във Враня и Скопие. Тъй като митрополит Йоаким Скопски в 1865 – 1867 година е член на Светия синод и е в Цариград, Паисий Червенски управлява Скопска епархия.[5]
На 11 март 1868 година е преместен официално като скопски митрополит. Паисий има лошо име сред епархиотите и те непрекъснато протестират в Цариград срещу назначението му,[4] макар Паисий прави серия отстъпки - служи понякога на славянски език, взима за секретар на митрополията Стоян Костов и прави намеци, че може би ще прегърне българското църковно-народно дело.[9] В северния, врански дял на епархията Паисий поддържа сръбското образование.[5] В края на 1869 година Скопската българска община се отказва от Патриаршията.[9]
Подава оставка през юли 1891 година.[1][10] Умира на 29 ноември 1892 година в Скопие и е погребан в църквата „Свети Спас“.[5]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Σκοπίων κυρός Παΐσιος. (1806-1892) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 392. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Αγγελόπουλος, Αθανάσιος. Πατριαρχικά έγγραφα-πειστήρια περί της συμβιώσεως Ελλήνων και Σέρβων ορθοδόξων εν Βορείω Μακεδονία και Παλαιά Σερβία το β΄ ήμισυ του 19ου αιώνος // Μακεδονικά 21. 1981. σ. 119. Посетен на 22 март 2015.
- ↑ а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 393. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 175
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 246. Посетен на 8 септември 2014.
- ↑ а б Кирил, патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 39.
- ↑ Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 30.
| Стефан | → | перистерски епископ (20 ноември 1854 – 1 май 1865) |
→ | Кирил |
| Синесий | → | червенски митрополит (1 май 1865 – 11 март 1868) |
→ | Григорий |
| Йоаким | → | скопски митрополит (11 март 1868 – юли 1891) |
→ | Методий |