Паисий (на гръцки: Παϊσιος, Паисиос) е гръцки духовник, гъркоманин, скопски митрополит на Цариградската патриаршия.

Паисий
Παϊσιος
гръцки духовник
Роден
1806 г.
Починал
29 ноември 1892 г. (86 г.)
Учил вХалкинска семинария

Биография

редактиране

Роден е в 1806 година в македонския град Негуш или в Кукуш със светското име Петър (Πέτρος).[1] Баща му е грък, а майка му от български произход. Учи в Негуш, след това в Цариград и в Халкинската семинария. Става придворен монах на Патриаршията, писар и учител в Галата.[2] Тъй като знае български е изпратен за йеродякон на митрополит Йоаким, който го прави свой викарен епископ във Враня с титлата Перистерски в периода 1852[3] или в 1854[1] или в 1857 година.[4][5]

Цариградската патриаршия го избира на 1 май 1865 година за глава на Червенската епископия, която е повишена в митрополия[6][7] и на 14 октомври заминава за епархията си.[8] Българското население обаче отказва да го приеме и той продължава да живее във Враня и Скопие. Тъй като митрополит Йоаким Скопски в 1865 – 1867 година е член на Светия синод и е в Цариград, Паисий Червенски управлява Скопска епархия.[5]

На 11 март 1868 година е преместен официално като скопски митрополит. Паисий има лошо име сред епархиотите и те непрекъснато протестират в Цариград срещу назначението му,[4] макар Паисий прави серия отстъпки - служи понякога на славянски език, взима за секретар на митрополията Стоян Костов и прави намеци, че може би ще прегърне българското църковно-народно дело.[9] В северния, врански дял на епархията Паисий поддържа сръбското образование.[5] В края на 1869 година Скопската българска община се отказва от Патриаршията.[9]

Подава оставка през юли 1891 година.[1][10] Умира на 29 ноември 1892 година в Скопие и е погребан в църквата „Свети Спас“.[5]

  1. а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Σκοπίων κυρός Παΐσιος. (1806-1892) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 14 декември 2018.
  2. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 392. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  3. Αγγελόπουλος, Αθανάσιος. Πατριαρχικά έγγραφα-πειστήρια περί της συμβιώσεως Ελλήνων και Σέρβων ορθοδόξων εν Βορείω Μακεδονία και Παλαιά Σερβία το β΄ ήμισυ του 19ου αιώνος // Μακεδονικά 21. 1981. σ. 119. Посетен на 22 март 2015.
  4. а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  5. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 393. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 175
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 246. Посетен на 8 септември 2014.
  9. а б Кирил, патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 39.
  10. Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 30.
Стефан перистерски епископ
(20 ноември 1854 – 1 май 1865)
Кирил
Синесий червенски митрополит
(1 май 1865 – 11 март 1868)
Григорий
Йоаким скопски митрополит
(11 март 1868 – юли 1891)
Методий