Долно Косоврасти (на македонска литературна норма: Долно Косоврасти; на албански: Kosovrasti i Poshtëm) е село в Северна Македония, община Дебър.

Долно Косоврасти
Долно Косоврасти
— село —
Село Долно Косоврасти
Село Долно Косоврасти
41.5367° с. ш. 20.5819° и. д.
Долно Косоврасти
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областГорни Дебър
Надм. височина777 m
Население813 души (2002)
Пощенски код1250
Долно Косоврасти в Общомедия
Гроб на Ангел Теофилов (1894 - 1917) от Долно Косоврасти, в САЩ

География редактиране

Селото Долно Косоврасти е разположено в областта Горни Дебър в южните склонове на планината Дешат на десния бряг на Радика преди вливането ѝ в Дебърското езеро.

История редактиране

В XIX век Долно Косоврасти е мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Косоврасти (Cossovrasti dolno) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 71 българи.[1] Косовращани са се занимавали със златарство.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Косоврасти има 600 жители българи мохамедани.[3]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Косоврасти има 216 българи християни, всички екзархисти.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Косоврати е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 64 къщи.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Косоврасти (Долно и Горно) има 44 български екзархийски и 126 помашки къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 813 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 388
албанци 4
турци 224
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 197

Личности редактиране

Родени в Долно Косоврасти
  •   Божин Теофилов (? – 1910), български революционер от ВМОРО (от Горно или Долно Косоврасти)
  •   Зограф Димитър, иконописец (от Горно или Долно Косоврасти)[2]

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007