Доспатска котловина

котловина в България

Доспатската котловина е котловина в централната част на Западните Родопи, разположена между стръмните разседни склонове на рида Дъбраш на югозапад и Велийшко-Виденишкия дял на североизток по долината на река Доспат. Има удължена форма в посока северозапад-югоизток с дължина над 30 км и ширина до 2 – 3 км. Средна надморска височина 1100 – 1200 м.

Котловината е образувана през кватернера в резултат на тектонско пропадане. Основата ѝ е запълнена с кватернерни алувиални утайки и се намира на около 400 м под билните части на съседните ридове. Климатът ѝ е планински със слабо средиземноморско влияние. Преобладаващите ветрове са с посока североизток-изток-югоизток. Средна годишна температура 7,1 °C. Годишна сума на валежите над 1100 mm. Отводнява се от река Доспат, на която е изграден язовир „Доспат“, който е залял цялата ѝ югоизточна част. Бреговете и околностите на язовира предлагат идеални условия за летуване, отмора и туризъм.

В котловината има три селища: град Доспат, в югоизточната ѝ част, при стената на язовира, гръд Сърница, в средната ѝ част, при опашката на язовира и село Побит камък в най-северозападната ѝ част.

През котловината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране