Барутин

село в България

Ба̀рутин е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян. Населението му е около 1800 души (2020).

Барутин

Главната улица с джамията
България
41.6008° с. ш. 24.1825° и. д.
Барутин
Област Смолян
41.6008° с. ш. 24.1825° и. д.
Барутин
Общи данни
Население1489 души[1] (15 март 2024 г.)
27,1 души/km²
Землище54,946 km²
Надм. височина1185 m
Пощ. код4830
Тел. код03046
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ02779
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Барутин
Венелин Калфов
(БСП, ОБТ)
Барутин в Общомедия
Горната махала

География

редактиране
 
Село Барутин и съседните села.

Село Барутин се намира в Западните Родопи, близо до язовир Доспат. Селото се намира в локална равнина със средиземноморски климат, но поради надморската си височина не е типично изразен. Климатът е благоприятен за отглеждането на някои култури, нехарактерни за Родопите. Забелязват се щъркели и други обитатели на беломорската фауна, мигриращи от юг.

В местността „Долна Бартина“ на километър югозападно от селото са открити редица късноантични останки – тракийски култови предмети и погребения от III-IV век, римска гробница от III век, християнски некропол, функционирал от IV до XVII век, както и останки от църква с размери 10,2 × 21 метра, строена в края на IV век и опожарена през VII век.[2]

От средата на XVII век селището е обитавано почти изцяло от юруци, които в началото на XIX век разпродават стадата си и мигрират в днешна Турция. По това време селото е част от Неврокопска кааза, но със султанска заповед от 12 март 1787 година е прехвърлено към Татар Пазарджик. Според Стефан Захариев към средата на XIX век Барутин има 330 жители в 100 къщи, които са помаци, като освен това в селото има една джамия и един мектеб с 20 ученици.[3] Барутин е определено като вакъфско село в документ на главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, действали от XVI век до 1920 година.[4]

През 1876 година жители на Барутин участват в потушаването на Априлското въстание, като роденият в селото Ахмед ага Барутанлията ръководи башибозците, извършили Баташкото клане. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин (Барутина) се състои от помаци.[5]

В началото на Балканската война през 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. В последвалата Междусъюзническа война местни жители участват в помашки чети, действащи срещу българските власти.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.[6]

По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1972 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин, където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев, танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.[7]

През 1983 година в Барутин за пръв път в България започва производството на презервативи. Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“.[8]

Обществени институции

редактиране
  • ОУ „Никола Йонков Вапцаров“;
  • ДГ „Елица“ – с. Барутин;
  • НЧ „Васил Коларов“ – с. Барутин

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Открита при археологически разкопки базилика, построена през 5 – 6 век.
  • Тракийско светилище в местността Долна Бартина.

Редовни събития

редактиране

Личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 147.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  4. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
  5. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  6. Примовски, Анастас. Книга LIV: Бит и култура на родопските българи // Сборник за народни умотворения и народопис. 1973. с. 156.
  7. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 73 – 74.
  8. Груев, Михаил. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 377.

Външни препратки

редактиране