Барутин
Ба̀рутин е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян. Населението му е около 1800 души (2020).
| Барутин | |
 Главната улица с джамията | |
  Барутин  Барутин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1489 души[1] (15 март 2024 г.) 27,1 души/km² |
| Землище | 54,946 km² |
| Надм. височина | 1185 m |
| Пощ. код | 4830 |
| Тел. код | 03046 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 02779 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Доспат Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Барутин Венелин Калфов (БСП, ОБТ) |
| Барутин в Общомедия | |
География
редактиране
Село Барутин се намира в Западните Родопи, близо до язовир Доспат. Селото се намира в локална равнина със средиземноморски климат, но поради надморската си височина не е типично изразен. Климатът е благоприятен за отглеждането на някои култури, нехарактерни за Родопите. Забелязват се щъркели и други обитатели на беломорската фауна, мигриращи от юг.
История
редактиранеВ местността „Долна Бартина“ на километър югозападно от селото са открити редица късноантични останки – тракийски култови предмети и погребения от III-IV век, римска гробница от III век, християнски некропол, функционирал от IV до XVII век, както и останки от църква с размери 10,2 × 21 метра, строена в края на IV век и опожарена през VII век.[2]
От средата на XVII век селището е обитавано почти изцяло от юруци, които в началото на XIX век разпродават стадата си и мигрират в днешна Турция. По това време селото е част от Неврокопска кааза, но със султанска заповед от 12 март 1787 година е прехвърлено към Татар Пазарджик. Според Стефан Захариев към средата на XIX век Барутин има 330 жители в 100 къщи, които са помаци, като освен това в селото има една джамия и един мектеб с 20 ученици.[3] Барутин е определено като вакъфско село в документ на главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, действали от XVI век до 1920 година.[4]
През 1876 година жители на Барутин участват в потушаването на Априлското въстание, като роденият в селото Ахмед ага Барутанлията ръководи башибозците, извършили Баташкото клане. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин (Барутина) се състои от помаци.[5]
В началото на Балканската война през 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. В последвалата Междусъюзническа война местни жители участват в помашки чети, действащи срещу българските власти.
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.[6]
По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1972 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин, където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев, танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.[7]
През 1983 година в Барутин за пръв път в България започва производството на презервативи. Те се продават под търговската марка „Спорт“, но съдържат предупреждение, че „сексуалните отношения не са спорт“.[8]
Обществени институции
редактиране- ОУ „Никола Йонков Вапцаров“;
- ДГ „Елица“ – с. Барутин;
- НЧ „Васил Коларов“ – с. Барутин
Културни и природни забележителности
редактиране- Открита при археологически разкопки базилика, построена през 5 – 6 век.
- Тракийско светилище в местността Долна Бартина.
Редовни събития
редактиранеЛичности
редактиране- Ахмед ага Барутанлията – околийски началник в периода 1870 г. – 1877 г.;
- Стоян Дачев – бивш директор на уранови рудници Барутин, родом от Батак;
- Радостин Чолаков – софтуерен специалист и предприемач;
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 147.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ Примовски, Анастас. Книга LIV: Бит и култура на родопските българи // Сборник за народни умотворения и народопис. 1973. с. 156.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 73 – 74.
- ↑ Груев, Михаил. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 377.