Отваря главното меню

Побит камък (област Пазарджик)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Сърница, област Пазарджик. Създадено е с Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. (обнародван, ДВ, бр. 101 от 26 декември 1978 г.) при отделяне от село Сърница в тогавашните община Сърница, Пазарджишки окръг.

Побит камък
Общи данни
Население  (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 643 (НСИ)
Землище 47,684 km²
Надм. височина 1271 m
Пощ. код 4638
Тел. код 03547
МПС код РА
ЕКАТТЕ 59224
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Сърница
Неби Бозов
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Медени поляни
Исмаил Чалъшкан
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Побит камък е разположено в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува като отделно населено място от декември 1978 г. и носи името си от побита скала̀ с височина около 4 м в ливадите на местността „Азмако“. Има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята-майка, издигнат от древните траки. Разположено в приказната долина на река Доспат, обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад „Дивите кози“, на юг извисеният на 1938 м връх Беслет (наричан от местното население Беслен), на север от селото е „Дерменка“, на изток се намират местността „Стойчов чарк“ и „Дзюле“ – между които е пътят за близката (на около 1,5 – 2 км) обитавана местност „Селище“ (където до края на 20 век е имало минно предприятие), а на запад е местността „Бейовото“.

Други близки населени места по течението на река Доспат са село Медени поляни от северозапад и градовете Сърница и Доспат на югоизток.

ИсторияРедактиране

Има сведения, че около селото е имало 8 поселения на траките от племето беси. Те издигнали най-високия менхир на Балканите и редица скални светилища в района. По-късно по тези места се заселват и славяни, които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на местното население. През Средновековието населението и околните местности преминават последователно от Византия в пределите на България и обратно, а по-късно и в Латинската империя на Балдуин Фландърски до 1207 г. Между 1207 и 1230 г. местностите около село Побит камък са във владението на Деспот Слав, чиято резиденция е била крепостта Цепина – тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори. След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 г. и по-късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема исляма. Имало е и временни поселения на юруци, които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“[1] и „Юрто“. За известно време през 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места, а само временни колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878 г.) тези земи остават като пограничен район между автономната област „Източна Румелия“ и Османската империя според Берлинския договор. След Балканската война 1912-1913 г. тези територии влизат в границите на Царство България. В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници – българи-мюсюлмани, от околностите на село Бабяк и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран, собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от партизаните. През лятото на 1943 г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между отряд „Антон Иванов“ и отряда на Никола Парапунов, а през лятото на 1944 г. – между отрядите Чепинец и Анещи Узунов. През 1950 г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на Никола Вапцаров, като в сградата се е намирал и магазинът, а през 1999 г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.

РелигияРедактиране

Населението на селото изповядва исляма. Поради този факт местното население бива наричано българомохамедани, чийто майчин език е българският. В селото има джамия, построена през 1995 г.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

КухняРедактиране

Традиционна родопска кухня[3], в която преобладават ястията с картофи, месо и различни видове баници.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Юрт или юртище (от турски: yurt) – празен запустял двор между къщи.
  2. 1. Косене на трева за сено; коситба. 2. Времето, когато се коси.
  3. Ястията, които се готвят.