Доцико
Доцико̀ или Дуско (на гръцки: Δοτσικό, катаревуса Δοτσικόν, Доцикон) е село в Република Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1]
| Доцико Δοτσικό | |
| — село — | |
 Старият мост в Доцико | |
  Доцико  Доцико  Доцико | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 1060 m |
| Население | 187 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
| Телефонен код | 2462 |
| Доцико в Общомедия | |
География редактиране
Доцико е разположено на 1060 m надморска височина, на около 25 km северозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд, близо до изворите на Велония, приток на река Венетикос.[2] В центъра на селото има старинен каменен мост, за който се смята, че е издигнат през 1804 година. В Доцико се развива селски и планински туризъм.[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Доцико е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дочикон (Dotchikon), Сисанийска епархия, живеят 390 гърци.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дуско живеят 190 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дуско е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 38 къщи.[6]
Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ντουτσικό има 250 гърци християни.[7]
В 1865 година е издигната енорийската църква „Свети Атанасий“, а по-късно „Света Параскева“.[1]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дуско остава в Гърция.
Жителите традиционно се занимават предимно със скотовъдство и частично със земеделие.[2]
В църковно отношение Доцико е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Тамбури[9] | Ταμπούρι | Охиро | Όχυρό[10] | връх ЮЗ (1556 m) от Доцико[9] |
| Цорила[9] | Τσορίλα | Цорилас | Τσορίλας[10] | връх ЮЗ от Доцико[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 515[2] | 140[2] | 443[2] | 444[2] | 3[2] | 6[2] | 1[2] | 86[2] | 70[2] | 187 | 39 |
Личности редактиране
- Родени в Доцико
Тимолеон Копсахилис (р. 1952), гръцки политик
Бележки редактиране
- ↑ а б Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αξιοθέατα // Πέτρινο Γεφύρι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)