Отваря главното меню

Пенда̀лофос или Жупа̀н (на гръцки: Πεντάλοφος, до 1928 Πετρόβουνο, Петровуно, катаревуса Πετρόβουνον, Петровунон,[1] до 1927 Ζουπάνι, Зупани, катаревуса Ζουπάνιον, Зупанион[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония с 633 жители (2001).

Пендалофос
Πεντάλοφος
— село —
училището
училището
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Горуша
Надм. височина 973 m
Население (2001) 633 души
Пощенски код 500 07
Телефонен код 24680-41

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо) между върховете Градишка и Румани.[3] Отдалечено е на 90 километра западно от Кожани (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 километра на запад е село Борботско (Ептахори) от дем Нестрам.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупани (Костурско) е споменато с 21 семейства на Йорги, Димо, Мартин, Миле, Папа Стефан, Краимирос (?), Мано, Коста, Никша, Никола, Коста, Димос, Волкан, Михо, Йорги, Михо, Стайо, Николас, Яне, Михо и Никола, и една вдовица Стана. Общият приход за империята от селото е 1112 акчета[4].

В края на XIX век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джупани (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупан има 1750 жители гърци християни.[6]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жупан (Joupan) има 1675 гърци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Жупан (Ζιουπάνιον) живеят 2200 гърци елинофони християни.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година – на Пендалофос.

През Втората световна война селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-та дивизия на ЕЛАС, а понякога и Областното бюро на ГКП за Егейска Македония.[9]

ЗабележителностиРедактиране

Селото има четири каменни енорийски църкви в трите си махали. Най-старата сграда в Пендалофос е църквата „Свети Ахил“, построена в 1742 и изписана в 1774 година.[10] На централния площад е разположен храмът „Свети Атанасий“ от 1816 година.[11] В Долно Пендалофос е „Света Варвара“ от 1867 година,[12] а в Горно Пендалофос е „Свети Георги“ е от 1870 година.[13]

Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Жупан и Долос. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[14] Освен голямата енорийска църква „Света Варвара“ при Праморица има и по-малка, наричана „Света Варварица“.[15] На пътя към Румани и Дилофо в местността Запатиста е църквата „Христос Спасител“.[16]

ЛичностиРедактиране

Родени в Пендалофос

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πετρόβουνον -- Πεντάλοφος
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζουπάνιον -- Πετρόβουνον
  3. www.ekathimerini.com. Historic village etched in stone, Jan 27, 2011
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 88
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.
  10. Αγιος Αχίλλειος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  11. Αγιος Αθανάσιος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  12. Αγία Βαρβάρα Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  13. Άγιος Γεώργιος Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  14. Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  15. Εξωκλήσι Αγίας Βαρβάρας Πενταλόφου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
  16. Εξωκλήσι Αγίας Σωτήρας. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.