Пендалофос
Пенда̀лофос или Жупа̀н (на гръцки: Πεντάλοφος, до 1928 Πετρόβουνο, Петровуно, катаревуса Πετρόβουνον, Петровунон,[1] до 1927 Ζουπάνι, Зупани, катаревуса Ζουπάνιον, Зупанион[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония с 633 жители (2001).
Пендалофос Πεντάλοφος | |
— село — | |
Училището в селото | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Горуша |
Надм. височина | 973 m |
Население | 272 души (2021 г.) |
Пощенски код | 500 07 |
Телефонен код | 2468 |
Пендалофос в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо) между върховете Градишка и Румани.[3] Отдалечено е на 90 километра западно от Кожани (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 километра на запад е село Борботско (Ептахори) от дем Нестрам. Отдалечено е на 9 километра на запад от Агия Сотира (Своляни), като по пътя е свързан с Жупанския мост.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ османските данъчни регистри от средата на XV век Жупани (Костурско) е споменато с 21 семейства на Йорги, Димо, Мартин, Миле, Папа Стефан, Краимирос (?), Мано, Коста, Никша, Никола, Коста, Димос, Волкан, Михо, Йорги, Михо, Стайо, Николас, Яне, Михо и Никола, и една вдовица Стана. Общият приход за империята от селото е 1112 акчета.[4]
В края на XIX век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Джупани (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупан има 1750 жители гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жупан е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 330 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жупан (Joupan) има 1675 гърци.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Жупан (Ζιουπάνιον) живеят 2200 гърци елинофони християни.[9]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година – на Пендалофос.
През Втората световна война селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-а дивизия на ЕЛАС, а понякога и Областното бюро на ГКП за Егейска Македония.[10]
Забележителности
редактиранеСелото има четири каменни енорийски църкви в трите си махали. Най-старата сграда в Пендалофос е църквата „Свети Ахил“, построена в 1742 и изписана в 1774 година.[11] На централния площад е разположен храмът „Свети Атанасий“ от 1816 година.[12] В Долно Пендалофос е „Света Варвара“ от 1867 година,[13] а в Горно Пендалофос е „Свети Георги“ е от 1870 година.[14]
Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Жупан и Долос. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[15] Освен голямата енорийска църква „Света Варвара“ при Праморица има и по-малка, наричана „Света Варварица“.[16] На пътя към Румани и Дилофо в местността Запатиста е църквата „Христос Спасител“.[17]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ляпо[18] | Λιάπο | Дриотопос | Δρυότοπος[19] | връх в Горуша на З от Пендалофос[18] |
Страища[18] | Στράϊοτα | Корифи | Κορυφή[19] | връх И над Пендалофос[18] |
Калотина[18] или Калотино | Καλοτίνο | Ксефото | Ξέφωτο[19] | връх в Горуша на СИ от Пендалофос (1107 m)[18] |
Личности
редактиране- Родени в Пендалофос
- Димо, възрожденски майстор строител[20]
- Янис Дзьордзьос (1750 – 1800), гръцки клефт
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ www.ekathimerini.com. Historic village etched in stone, Jan 27, 2011
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 88
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.
- ↑ Αγιος Αχίλλειος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Αγιος Αθανάσιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Αγία Βαρβάρα Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2015-01-16. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Άγιος Γεώργιος Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Εξωκλήσι Αγίας Βαρβάρας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Εξωκλήσι Αγίας Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.