Деяновци
Деяновичи или Драгаши е сръбска[1] феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство (според сръбската историография и други учени,[2] а според някои български източници - българска.[3]
| Драгаши | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Владение | Велбъждското деспотство |
| Страна | Сърбия |
| Титли | деспот |
| Основател | Деян |
| Последен владетел | Яков |
| Основаване | 1346 |
| Разпадане | 1395 |
| Националност | сърби |
| Деяновци в Общомедия | |
Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан. Основателят на династията, деспот Деян е бил женен за Теодора, за която се предполага, че може да е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също са потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци са династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.
Източници
редактиране- ↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 312.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 382.