Драготин
Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, на гръцки: Προμαχώνας, Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон, до 1927 година Δραγοτίν, Драготин[2]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 252 жители (2001).
| Драготин Προμαχώνας | |
|---|---|
 | |
  Драготин  Драготин  Драготин | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Санданско-Петричка котловина |
| Площ | 42,21 km²[1] |
| Надм. височина | 193 m |
| Население | 252 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Драготин е разположено в Санданско-Петричката котловина на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.
ИсторияРедактиране
ДревностРедактиране
Драготин е старо село. На 3,5 километра северозападно от селото в местността Кременица от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитно селище.[3]
Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“.[4] С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н. Иванов.[5] „Българският етимологичен речник“ свързва етимологията на името с прилагателното драг.[6]
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Драготин (Dragotine) е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.[8]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Драготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Драготин се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция след Малоазийската Катастрофа. В околностите на селото е имало още две села – Капнотопос и Рупел. Според преброяването от 1928 година Драготин е изцяло бежанско село с 18 бежански семейства и 70 души (според други данни – 463).[11]
Преди Втората световна война населението достига 1528 души, но при обявяването на войната между Гърция и Италия селото и близките две села са евакуирани. След изгонването на германците и по време на Гражданската война те са били изселени (другите две села изцяло) и в селото са останали 245 души. Според националното преброяване от 1961 г. селото е имало 416 жители.
В 1927 година е прекръстено на Промахон, в превод бойница.[12]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Драготин
Атанас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]- Георги Велев Тасев (1866 - след 1943), български революционер, местен ръководител на ВМОРО
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ dlib.statistics.gr.
- ↑ Πανδέκτης – Μετονομασίες
- ↑ Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница[неработеща препратка]
- ↑ Иречек, Константин. История на българите. Търново, 1886. с. 351.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 117 -118.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 222.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 139.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188 – 189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147 и 844.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147.