Драготин

селище в Гърция

Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, на гръцки: Προμαχώνας, Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон, до 1927 година Δραγοτίν, Драготин[2]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 252 жители (2001).

Драготин
Προμαχώνας
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСанданско-Петричка котловина
Площ42,212 km²[1]
Надм. височина193 m
Население252 души (2001)
5,97 души/km²

География редактиране

Драготин е разположено в Санданско-Петричката котловина на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.

История редактиране

Древност редактиране

Драготин е старо село. На 3,5 километра северозападно от селото в местността Кременица от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитното селище Промахон-Тополница.

Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“.[3] С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н. Иванов.[4] „Българският етимологичен речник“ свързва етимологията на името с прилагателното драг.[5]

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Драготин (Dragotine) е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.[7]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Драготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Драготин се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция след Малоазийската Катастрофа. В околностите на селото е имало още две села – Капнотопос и Рупел. Според преброяването от 1928 година Драготин е изцяло бежанско село с 18 бежански семейства и 70 души (според други данни – 463).[10]

Преди Втората световна война населението достига 1528 души, но при обявяването на войната между Гърция и Италия селото и близките две села са евакуирани. След изгонването на германците и по време на Гражданската война те са били изселени (другите две села изцяло) и в селото са останали 245 души. Според националното преброяване от 1961 г. селото е имало 416 жители.

В 1927 година е прекръстено на Промахон, в превод бойница.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Драготин на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Зандантьо[12] Ζιντανί Мавротопос Μαυρότοπος[13] следи от постройка с дебели железни вериги, висящи от стените Ю от Рупел; според преданието е стара крепост-зандан[12]
Чона[14] или Чоно[14] Τσόνα Ангати Άγκάθι[13] западен клон на Сенгелската планина, чиито разклонения се спускат над Струма[14] (520 m);[15] членувано от изчезналото чон, чонка, „човка“ във връзка с острите зъбери или по личното име Чоно[14]
Арнаут Άρναούτ Арванити Рема Αρβανίτη Ρέμα[13] река
Каракитук[16] Καρακιτοκ Маврокорфи Μαυροκορφή[13] ниви[16] и възвишение (587 m)[15] в Сенгелската планина И от Рупел[16][15]
Ушите[17][15][18] Ούσίτα Апортитон Άπόρθητον[13] два чукара в Сенгелската планина[17] Ю от Драготин над Рупелския пролом[15] (247 m),[18] между които минава пътят за Караташ; името е във връзка със земните форми[17]
Рупел Όχυρόν Ρούμπελ Охирон Рупел Όχυρον Ρούπελ[13] укрепление край изоставеното село Рупел
Тепелар[15] Τεπελάρ Корифи Κορυφή[13] връх в Сенгелската планина ЮИ от Рупел (887,7 m)[15]
Ескидже[15] Έσκιτζή Халасмата Χαλάσματα[13] бивше село И от Драготин[15]

Личности редактиране

Родени в Драготин
  •   Атанас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  •   Георги Велев Тасев (1866 - след 1943), български революционер, местен ръководител на ВМОРО

Бележки редактиране

  1. dlib.statistics.gr
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иречек, Константин. История на българите. Търново, 1886. с. 351.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 117 -118.
  5. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 222.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 139.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188 – 189. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147 и 844.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 125.
  13. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  14. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
  15. а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
  17. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
  18. а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147.