Дра̀гуш е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Драгуш
Общи данни
Население34 души[1] (15 декември 2023 г.)
2,08 души/km²
Землище1649 km²
Надм. височина1017 m
Пощ. код2875
Тел. код07424
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ23488
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

География редактиране

Село Драгуш се намира в планински район.

История редактиране

Предполага се, че селото е основано през ХVІІІ век. Според предание то е наречено на името на първия заселник - Драгуш (Драгош) от Берово, избягал от турците и заселил се в местността Ленището. Според други данни началото на селото е поставено преди четири века от три семейства - от Берово, с Юруците (днес в Гърция) и Бараково.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгуш (Dragouch) е посочено като село с 25 домакинства и 85 жители българи.[3]

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Драгушъ (Драгошево) брои общо 246 българи.[4]

Всички християни от Драгуш са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгуш (Dragouche) има 264 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 32
Българи 32
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Личности редактиране

Родени в Драгуш
  •   Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[8]
  •   Кирил Назъров – (р. 1941), български поет и писател

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 217.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.