Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Бараково (община Демир Хисар).

Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново.

Бараково
Църква Бараково 2.jpg
Общи данни
Население 231 души[1] (15 юни 2020 г.)
29 души/km²
Землище 7,979 km²
Надм. височина 386 m
Пощ. код 2634
Тел. код 07053
МПС код КН
ЕКАТТЕ 2748
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кочериново
Иван Минков
(ГЕРБ)
Бараково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Бараково се намира на Рилската река, в югозападните склонове на Рила планина. Разположено е на 8 километра от Благоевград, на пътя от града за Рилския манастир.

ИсторияРедактиране

Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3 – 4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4 – 5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково – махалата над река Струма, било първият чифлик, и днешната махала Шарков чифлик (квартал Левски) води началото си оттогава.

В землището на селото по пътя за Благоевград, известен като Баларбаши, има данни за местонахождението на голямо тържище от римско време, но дейността на иманярите е унищожила свидетелствата за тази ранна епоха.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бараково, на СЗ от Джумая 2 часа, до един приток от Струма. Над тая река има мост, който е и граница между Турция и автономната област България. До Кочариново няма половин час. Жителите са земледелци; обработва се и тютюн, има и лозя. Къщи 90.[2]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 460 души, всичките българи-християни.[3]

Село Бараково е в границите на Османската империя до 1912 г. Рилската река служела за граница между Княжество България и Османската империя. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода на турското иго. При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Бараково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Тук през 1903 година е построена дъскорезна фабрика от Тодор Балабанов, която след това поема и развива синът му Иван Балабанов. Фабриката е подсигурявала работа през годините на между 500 и 1000 души. Построили са жилища за бекяри и семействата им. Работниците не плащали наем за тях, нито ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно им подсигурявали дърва и въглища за зимата. Получавали специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино. По-късно се разширява и става мукавена фабрика, а след това книжна.

През 1920 г. селото наброява около 80 – 85 къщи. С появата на Балабановата фабрика, намираща се в землището на село Бараково, жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет Никола Вапцаров. В Бараково той се венчава в местната църква „Успение Богородично“.

В 1974 година село Бараково става квартал на град Кочериново.[5] В 1991 година след влизане в сила на ЗАТП на Република България[6] Бараково е отделено от Кочериново и възникват спорове за землищната граница между двете населени места.

Църква „Успение на Пресвета Богородица“Редактиране

Православният храм в Бараково има интересна история.

След освобождението на селото (1912 г.), съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името на Божията майка – „Успение на Пресвета Богородица“. В духовно-административно отношение от 1894 г. селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия. В миналото е било завеждано от горноджумайски свещеници, като последният е бил свещеник Аврам Младенов.

На 20 октомври 1920 г. храмът е осветен от неврокопския митрополит Макарий. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В. Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски. По това време енорията включва около 80 – 85 къщи.

След основаването на фактически свободна енория със свой храм, пръв духовник става свещ. Александър Миленков. Настоящият свещеник е отец Светослав Кючуков.

Обществени институции и спортРедактиране

В селото се намират ОУ „Отец Паисий“, което е затворено в началото на XXI век, Обединено детско заведение и читалище. ФК „ЗКМО“ (Бараково). Играл в „А“ ОФГ – зона Рила. Преустановил съществуването си през 2010 г. поради липса на финансови средства.

ЛичностиРедактиране

Родени в Бараково
  • Биньо Иванов (1939 – 1998), поет дисидент
  • Васил Чичибаба (1935 – 2013), министър на земеделието (1995 – 1996)
  • Христо Христов – Бараката (1943 – 2006), български футболист
  • Методи Душков (1936 – 2010), благоевградски художник, основател на Дружество „Македония арт“
  • Методи Чимев - кмет на Дупница /ГЕРБ/
Живели в Бараково
Починали в Бараково
  • Арсени Йовков (1882 – 1924), писател (псевдоним Пейко Селички), публицист и революционер
  • Стефан Давидов(1878 – 1934), революционер, Кочански и Царевоселски войвода на ВМРО

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  5. Указ на Държавния съвет на НРБ номер 1942, Държавен вестник, брой 72, 1974 година.
  6. Държавен вестник, брой 69, 1991 година.