Драчища

селище в Гърция

Дра̀чища (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1953 година Δράτσιστα, Δρατσίστα, Драциста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Драчища
Μελισσοχώρι
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч
Надм. височина720 m

ГеографияРедактиране

Драчища се намира на 720 m надморска височина[3] в северните склонове на Голомбар южно над язовирите на река Места. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Драчо, кръстоска между Драган и Рачо или от Драгачо > Драчо.[4]

В Османската империяРедактиране

В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Драчища са регистрирани 9 мюсюлмани и 15 немюсюлмански домакинства.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Драчища както следва: мюсюлмани – 105 семейства и 45 неженени.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Драчища е българо-мохамеданско селище. В него живеят 368 българи-мохамедани[7] в 100 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.[8]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Драчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драчища (Δρατσίστα) живеят 587 души.[9] През 1923 година като мюсюлмани населението на Драчища е изселено в село Селемелик, Бафра във виалет Самсун, Турция по сила на Лозанската конференция.[10] На тяхно място в Драчища са заселени около 60 семейства гърци бежанци - общо 208 души. В 1940 година броят им се покачва на 521.[3]

Селото е обезлюдено в периода на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато населението е изселено във вътрешността. След края на войната много от жителите му не се връщат.[3] През 1953 година името на селото е сменено от Драциста (Δρατσίστα) на Мелисохорион (Μελισσοχώριον).[2][3] През 60-те години селото е обезлюдено и землището му е присъединено към това на Бук.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 587[3] 431[3] 208[3] 521[3] 175[3] 127[3]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 281.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 96-99.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  10. Selemelik Köyü / Bafra / Samsun. // Pomak News Agency, 24 декември 2011. Посетен на 24 декември 2011. Архив на оригинала от 2018-03-21 в Wayback Machine.