Зъ̀хна или Зъ̀хненско (на гръцки: Ζίχνη, Зихни) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция. В административно отношение днес областта е част от дем Зиляхово. Зъхна обхваща югоизточната част на Сярското поле, между планините Кушница и Змийница. През нея протича река Драматица (Ангиста).

Зъхна

ЕтимологияРедактиране

Според българския учен Йордан Н.Иванов името Зъхна може би произлиза от жъг-, жег- и диалектното жег – жега, пек, на старобългарски жьгѫ, жегѫ и завършек като този на зъхненското село Клепушна (Агряни). Промяната на началното ж в з може би е дошла под гръцко влияние.[1]

ИсторияРедактиране

Областта носи името на малкия градец Зъхна, който през Средновековието е административен и епископски център на района. В изворите се споменава за зъхненски епископи. Ктиторът и основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“, край град Сяр, е зъхненският епископ Йоан.[2][3][4]

По време на османското нашествие в края на XIV век, градът е разрушен и се превръща в малко село. Като регионално средище се издига съседното Зиляхово, което през XIX век е център на кааза в Серския санджак. До началото на XX век Зиляховската кааза се именува с името Зъхна. Според гръцка статистика от 1866 година Епархия Зъхна е населена от 14 400 жители гърци, 5275 турци и 8825 българи.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, в каазата Зъхна (Caza de Zihna) живеят всичко 5732 домакинства с 2551 жители мюсюлмани, 7241 българи, 6118 гърци и 577 власи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва в казата 1606 български, 2041 гръцки, 514 гагаузки и 1116 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

В 48-те села има 6148 къщи и 35 610 жители. От тия села 4 са гагаузки, 18 български, 14 гръцки и 12 турски.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов, към 1900 година в каазата живеят общо 42407 жители от които 16290 българи-християни, 6260 турци, 14005 гърци, 37 арнаути-християни, 710 власи, 1205 цигани и 3900 гагаузи.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 година в Зиляховска кааза живеят 21232 българи, от които 12920 патриаршисти-гъркомани и 8312 екзархисти, 17480 гърци, 432 власи и 3048 гагаузи. В каазата фунционират 3 начални български училища с 4 учители и 223 ученици, както и 39 начални гръцки училища с 49 учители и 1850 ученици.[10]

Съгласно статистическите изследвания на Йордан Иванов през 1912 година в Зъхненска кааза живеят общо 36090 жители от които 9000 българи, 6500 турци, 16400 гърци, 375 власи, 35 албанци и 420 цигани и 3360 гагаузи.[11]

До 1912 година от всичко 48 села в каазата Зъхна, 4 са гагаузки, 18 български, 6 гръцки (по произход български), 8 със смесено население (българи, гърци, турци, гагаузи) и 12 турски. По-малко българи е имало в големите села отвъд река Ангиста, като Витачища, Ангиста, Радолиово, Кюпкьой, Кормища и други. През средновековието населението на тези села е било само българско, но впоследствие е започнало бързо да се гърчее.[12]

В 1927 година Зиляхово е прекръстено на Неа Зихни, в превод Нова Зъхна. [13] Вече заличеното село Зъхна и развалините на средновековната крепост, са известни като Палеа Зихни (Παλαιά Ζίχνη), в превод Стара Зъхна.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 127.
  2. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 29. Посетен на 26 юни 2014.
  3. Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 26 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine.
  4. Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864.
  5. Ν. Σχινά, „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146–147.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240–241. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 183.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202–203. (на френски)
  11. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. София, 1986, стр.103.
  12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 17.
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012