Дриовуно
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
Дриовуно или Дряново (на гръцки: Δρυόβουνο, Дриовуно, катаревуса: Δρυόβουνον, Дриовунон, до 1927 година Δρυάνοβο, Дряново[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
| Дриовуно Δρυόβουνο | |
| — село — | |
  Дриовуно  Дриовуно  Дриовуно | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 211 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
| Телефонен код | 2465 |
География
редактиранеСелото е разположено на 800 m надморска височина,[2] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико) югоизточно от Костур и северозападно от Сятища.[3]
История
редактиранеЦърквата „Свето Преображение Господне“ датира от 1101 година. Стенописите в нея са от 1458 година, а в нартекса – от 1805 година. Църквата „Свети Мина“ е от 1509 година.[4]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Дряново е село Населишка каза на Османската империя. Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година показва Дряново като село в Борботската нахия на Костурската каза с 90 албанци християни.[5] Същевременно в казата има още едно село Дряново с 240 българи и 100 гърци, което може би е Дряново.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дряновон - Дреновон (Δρυάνοβον - Δρένοβον), Населишка каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[8]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Дреново живеят 155 гърци патриаршисти, като данните също могат да се отнасят за другото Дряново.[9]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дряново остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Дриовунон.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Царика[10] | Τσαρίκα | Ипсома Василица | Ύψωμα Βασίλιτσα[11] | местност на ЮЗ от Дриовуно[10] |
| Куцуфляни[10] | Κουτσούφλιανη | Дросери | Δροσερή[11] | местност на ЮЗ от Дриовуно, по левия бряг на Бистрица[10] |
| Хамболия | Χάμπολια | Рахула | Ραχούλα[11] | |
| Дуванища | Ντουβαμίστι | Агия Параскеви | Άγία Παρασκευή[11] | |
| Бара | Μπάρα | Дексамени | Δεξαμενή[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 666[2] | 546[2] | 650[2] | 740[2] | 656[2] | 717[2] | 537[2] | 510[2] | 531[2] | 402 | 251 | 211 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)