Дряново (Костурско)

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

Дря̀ново или Дрèново[1] (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Γλυκονέρι, Гликонери, катаревуса: Γλυκονέριον, Гликонерион, до 1928 година Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Дряново
Γλυκονέρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1050[1] m
Население 0 души (1949)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 27 километра югозападно от град Костур и на 5 километра западно от демовия Нестрам, в северните поли на Грамос, на десния бряг на река Бистрица (наричана тук Белица).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото е било българско, но в немирните години в края на XVIII век е напуснато от жителите си и в него са заселени гърци качауни от Епир.[1]

В края на XIX век Дряново е голямо село в Костурска каза на Османската империя. Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година показва Дряново като села в Костурската каза с 240 българи и 100 гърци.[3] Същевременно показва в Борботската нахия на Костурската каза още едно село Дряново с 90 жители арнаути християни, което може би е днешното Дриовуно.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново има 150 жители гърци и в селото работи гръцко училище, като данните също могат да се отнасят за другото Дряново.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Дряново преди Балканската война има 15 български къщи,[6] но според Георги Христов и 15-те къщи са гръцки.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дряново е обозначено като българско селище.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Гликонерион. Селото се разпада в Гражданската война и е заличено в 1961 година.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 114[1] 119[1] 130[1] 49[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Дряново
  •   Периклис Бакалис (Περικλής Μπακάλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  •   Христос Бакалис (Χρήστος Μπακάλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  6. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)