Дрогон дьо Отвил (на италиански: Drogone d'Altavilla; на френски: Drogon de Hauteville; Drogon d’Apulie; на латински: Drogo, fr. Dreu; * 1010/1020; † 10 август 1051) от норманския род Отвили, е от 1046 до 1051 г. граф на Апулия.[1]

Дрогон дьо Отвил
Drogon de Hauteville
граф на Апулия
Статуя на Дрогон на катедралата Нотър Дам дьо Кутанс
Статуя на Дрогон на катедралата Нотър Дам дьо Кутанс
Роден
1010 г.
Починал
10 август 1051 г. (41 г.)
ПогребанИталия
Герб
Семейство
РодОтвили
БащаТанкред дьо Отвил
Братя/сестриРобер Гискар
Рожер I
Вилхелм Желязната Ръка
Дрогон дьо Отвил в Общомедия

Биография редактиране

Той е вторият син на Танкред II дьо Отвил (980 – 1041) и първата му съпруга Муриела, дъщеря на херцога на Нормандия Ричард II. Брат е на Вилхелм Желязната ръка († 1046), 1043 граф на Апулия, Хумфред († 1057), 1051 граф на Апулия, и полубрат на Робер Гискар († 1085), 1057 граф на Апулия, и Рожер I († 1101), 1062 граф на Сицилия.

 
Гробницата на род Отвили в църквата на манастир „Света Троица“ във Веноза

През 1035 г. Дрогон, заедно с братята си Вилхелм и Хумфред, напуска Нормандия и отива в Южна Италия, където се бият като наемници на страната на византийците за освобождението на Сицилия от арабите. През 1038 г. участва в кампанията на Георги Маниак в Сицилия.

Вилхелм става граф на Апулия през 1042 г., а Дрогон – господар на Веноза. Той основава манастир Сантисима Тринитà ди Веноза. През 1046 г. Дрогон наследява брат си Вилхелм като граф на Апулия. През 1047 г. император Хайнрих III потвърждава титлата му.

През 1050 г. папа Лъв IX го кани в Беневенто и го прави защитник на Беневенто заедно с Ваймар IV от Салерно. На 8 август 1051 г. Дрогон преговаря отново с папата.

Дрогон е убит на 10 август 1051 г. в крепостта Монте Иларо (в територията на Орсара ди Пуля) и е погребан в църквата на манастир „Света Троица“ във Веноза.

Семейство редактиране

Първи брак: с Алтруда от Салерно († пр. 1045). Те имат децата:

  • Ричард (* ок. 1045; † 29 ноември 1129)
  • Рока († юли 1112/1115]), омъжена за Уберто
  • Ерембурга († пр. 1101)

Втори брак: през 1046 г. с Гайтелгрима ди Салерно, дъщеря на Гвемар IV принц на Салерно и втората му съпруга Пурпура. Бракът е бездетен.

След смъртта му Гайтелгрима се омъжва в края на 1051/ май 1052 г. за Роберто ди Лучера граф на Гаргано.

Литература редактиране

  • John Julius Norwich: The Normans in the South (1016 – 1130). Longmans, London 1967.
  • Ferdinand Chalandon, Histoire de la domination normande en Italie et en Sicile, Parigi 1907. Ed. it: Storia della dominazione normanna in Italia ed in Sicilia, trad. di Alberto Tamburrini, Cassino 2008. ISBN 978-88-86810-38-8.
  • George Beech, A Norman-Italian Adventurer in the East: Richard of Salerno, (1993).
  • Gordon S. Brown: The Norman Conquest of Southern Italy and Sicily. McFarland, Jefferson/NC 2003, ISBN 0-7864-1472-3 (Online (Google-Books))

Източници редактиране

Външни препратки редактиране