Дурутово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дурутово.
Дурутово или Дорутово (на гръцки: Προάστιο, Проастио, катаревуса: Προάστειον, Проастион, до 1927 година Δουρουτλάρ, Дурутлар,[1] на турски: Durutlar, Дурутлар) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
| Дурутово Προάστιο | |
|---|---|
| — село — | |
  Дурутово  Дурутово  Дурутово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 634 m |
| Население | 482 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 50200 |
| Телефонен код | +30 24630 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 4 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на практика е квартал на града, до който има градски транспорт. С Дурутово се е сляло и предградието Палия Амбелия (Παλιά Αμπέλια), което има 327 жители (2001).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Дурутово е село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дурутово (Douroutovo) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 180 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дорутово (Дургутлеръ) има 165 жители българи и 150 жители турци.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на Дурутово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурутово има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
Според гръцка статистика от 1904 година в Дуратлар живеят 125 гърци и 1150 турци.[5]
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[6]</ref> | “ |
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дорутво има 40 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[7] През 20-те години турското население на Дурутово се изселва в Турция и в селото са настанени 225 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 56 семейства и 226 души бежанци.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Проастион, в превод предградие.[9]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дурутово живеят 60 „чуждогласни“ семейства и 40 бежански.[10]
ПреброяванияРедактиране
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 367 | 394 | 495 | 662 | 750 | 702 | 1221 | 829 | 536 | 482 |
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) История на Дурутово Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 526.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.