Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дурутово.

Дурутово или Дорутово (на гръцки: Προάστιο, Проастио, катаревуса: Προάστειον, Проастион, до 1927 година Δουρουτλάρ, Дурутлар,[1] на турски: Durutlar, Дурутлар) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Дурутово
Προάστιο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 634 m
Население 482 души (2011 г.)
Пощенски код 50200
Телефонен код +30 24630

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на практика е квартал на града, до който има градски транспорт. С Дурутово се е сляло и предградието Палия Амбелия (Παλιά Αμπέλια), което има 327 жители (2001).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Дурутово е село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дурутово (Douroutovo) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 180 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дорутово (Дургутлеръ) има 165 жители българи и 150 жители турци.[3]

В началото на XX век цялото християнско население на Дурутово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурутово има 256 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Дуратлар живеят 125 гърци и 1150 турци.[5]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дорутво има 40 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[7] През 20-те години турското население на Дурутово се изселва в Турция и в селото са настанени 225 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 56 семейства и 226 души бежанци.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Проастион, в превод предградие.[9]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дурутово живеят 60 „чуждогласни“ семейства и 40 бежански.[10]

ПреброяванияРедактиране

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 367 394 495 662 750 702 1221 829 536 482

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.