Уикипедия

Душанова грамота за владенията на струмишкия властелин Рудъл

документ на сръбския крал Стефан Душан

Грамотата на сръбския крал Стефан Душан за владенията на струмишкия властелин Рудъл (на сръбски: Душанова повеља Хилендару, којом се монатирум дарује властелин Рудл из Струмице са поседима) е дарствен хрисовул, издаден на 28 март 1343 г., с който сръбският крал Стефан Душан подарява на Хилендарския манастир владенията на струмишкия властелин Рудъл[1], които следвало да преминат под разпореждането на Хилендар едва след смъртта на Рудъл.[2] Обявявайки Рудъл за човек на Хилендарския манастир, грамотата свобождава от феодални данъци и повинности Ръдул, имотите и хората му в Струмица и Банско, които един ден трябвало да владее Хилендар.

Душанова грамота за владенията на струмишкия властелин Рудъл
Видцарска грамота, хрисовул
Автор(и)Стефан Душан
Създаване28 март 1343 г.

Особености редактиране

Грамотата е написана с черно мастило върху пергаментен лист с подредено уставно писмо. Състои се от 50 реда. От ред 33 нататък текстът постепенно се стеснява от двете страни във формата на фуния, която обхваща 17 реда.[3]

За дата на документа е посочена година 6853, месец март, 28-и ден, индикт 11. Посочената година от сътворението на света, която съответства на 1345 г., не съвпада с индикт 11, който се е падал през 6851 година, т.е. през 1343 г.[4] Въпреки че някои изследователи приемат 1345 г. за годината, в която е издадена грамотата,[4] преобладава мнението в полза на 1343 г.[5][2]

Грамотата завършва с обичаен кралски подпис, изписан с червено мастило. Някои изследователи изтъкват, че подписът не е оформен според традицията, като пред него няма кръст, какъвто обичайно се поставя на това място[4], което заедно с разминаването между годината и индиктиона дава основание на някои изследователи да смятат, че грамотата всъщност не е оригиналният акт, а негов близък по време препис от втората половина на XIV век.[6]

Грамотата е снабдена с кралски печат, поставен по времето на крал Урош, когато след смъртта на Рудъл имотите му преминали във владение на Хилендар.[7]

Документът се е съхранявал в архива на Хилендарския манастир, където е бил видян за последно през 1925 г.[8] През 1933 г. се разбира, че грамотата вече липсва в документалната сбирка на Хилендар, а местоположението ѝ така и не е установено, поради което се смята за изгубена.[8][9]

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
грамотата

Текст на грамотата редактиране

Превод на български език редактиране

„ Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски.
Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан Четвърти, в Христа бога верен крал и самодържец на всички сръбски и поморски земи и честник на гръцките земи, като узна кралство ми за този закон и предание, имайки много дръзновение и надежда към Хилендар, светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой с изволение и помощ, пречиста Богородице.
И кралство ми, като получи град Струмица и като намери в този град властелина на този град Рудъл, заради неговото приятелство и сътрудничество в такова време дадох му обещание и клетва на кралство ми да изпълня всяка негова воля и желание, които ще моли от кралство ми. И хареса му се, по негова воля и желание, а със смелостта на кралство ми, да бъде Рудъл човек на „Света Богородица Хилендарска“ с всички свои [хора], с църквата си Одигитрия, която е построил със свой труд, и с всички правдини.
Селото Боруево, което му е дало кралство ми, с людете и с всичката си бащиния, и в Бансто две ниви и воденица с хората и с ливадите, и със селището Робово, което му е дал Хрельо, с всички правдини, и с купените земи, и с всичко това, което си има в града и в полето, с всички тези ги добави и записа кралство ми на „Света Богородица Хилендарска“, да са вовеки църковни, от никого неотемлими, на дома на „Света Богородица Хилендарска“, а Рудъл да притежава всичко свое до смъртта си, а след смъртта му да е църковно.
И освен това да няма власт никой в земята на кралството ми над Рудъл, ни властелин на кралство ми, ни кефалия, никой от тях, който има власт в кралството ми, нито над неговите хора, нито над него, освен църквата Хилендар.
И освободи кралство ми Рудъл и неговите хора, и всички, които са описани в този хрисовул, от позоб и приселица, и данък, и приплата градска и жупска, и градозидание, и понос, и провод, и геракар, и псар на кралството ми; нито десятък житен, нито овчи, нито пчелен, нито оране на кралството ми; от плевене [?], жътва, сенокос и вършитба. И да няма нито наметка градна, ни десятък свински, и, да кажем просто, от всички малки и големи работи на кралството ми освободих с това златопечатно слово на кралство ми.
И като записа това, потвърди кралство ми за сведение на всички и всякакво потвърждение на свободата да пребъде довеки непокърнено от никого, но и след смъртта на кралство ми, когото Бог пожелае да кралствува над земята и държавата на кралство ми, да не се наруши всенастоящето златопечатно слово на кралство ми. Който пък се опита да наруши и развали това златопечатно слово на кралство ми, да бъде проклет и триклет от Господа Бога и от пречистата Богородица Хилендарска и причастие да има с Юда предателя, и да наследи проказата на Гиозия, и да се причисли към онези, които рекоха: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата наши“. И вместо помощ съперница да му е света Богородица във всички векове и в бъдещия. Амин.

И настоящето това златопечатно слово благоизволи да подари кралство ми на манастира на кралството ми Хилендар за всяко потвърждение да се знае.

Писа и подписа царство ми с обикновения царски знак в лето 6853, месец март, 28 ден, индикт 11.

Стефан, в Христа бога верен самодържавен крал
 “

[10]

Бележки редактиране

  1. ↑ Петров & Гюзелев 1978, с. 241
  2. ↑ а б Мишић 2010, с. 75.
  3. ↑ Славева & Мошин 1988, с. 137
  4. ↑ а б в Славева & Мошин 1988, с. 138
  5. ↑ Петров & Гюзелев 1978, с. 241
  6. ↑ Мишић 2010, с. 82 – 83.
  7. ↑ Славева & Мошин 1988, с. 138 – 139
  8. ↑ а б Славева & Мошин 1988, с. 137
  9. ↑ Мишић 2010, с. 84.
  10. ↑ С някои изключения, предлаганият тук превод е на Св. Николова, цит по: Петров & Гюзелев 1978, с. 241 – 242

Източници редактиране

  • Korablev, B. (1915). Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev. Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev. – ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1., Actes de l’Athos. V, с. 481 – 483, COBISS.BG-ID: 1280738788, http://www.vremennik.biz/opus/BB/XIX/58351 
  • Мишић, Синиша (2010). Хрисовуља краља Стефана Душана Хиландару којом прилаже властелина Рудла, Стари српски архив, књ 9. Београд: Универзитет у Београду, Филозофски факултет, с. 75 – 86, ISSN – 3072 1451 – 3072 
  • Петров, Петър; Гюзелев, Васил (1978). Христоматия по история на България, Том 2. Издателство Наука и култура, COBISS.BG-ID: 1097118436 
  • Славева, Лидија; Мошин, Владимир (1988). Српски грамоти од Душаново време. Прилеп 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Душанова_грамота_за_владенията_на_струмишкия_властелин_Рудъл&oldid=11628010“.