Банско (община Струмица)

село в Република Македония
Тази статия е за селото в Северна Македония. За града в България вижте Банско.

Банско (наричано още и Баня Банско, на македонска литературна норма: Банско, Бања Банско) е село в югоизточната част на Северна Македония, община Струмица с население 2414 жители (2021). В източната част на селището се намира балнеоложкият курорт Баня Банско.

Банско
Банско, Бања Банско
— село —
Руини от римските терми край Банско
Руини от римските терми край Банско
41.3838° с. ш. 22.7436° и. д.
Банско
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областПодгорие
Надм. височина275 m
Население2414 души (2021)
Пощенски код2432
МПС кодSR
Банско в Общомедия

География

редактиране

Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.

Край селото е разположен Банският манастир „Свети 40 мъченици“.[1] В селото са запазени няколко османски хамама - Мал хамам, Ески хамам, Саланха хамам.[2]

Античност и Средновековие

редактиране

Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода III - VI век, чието проучване и консервиране продължава и сега. Разкрити са 11 помещения с обща площ 623 квадратни метра. Зидовете са съхранени на височина от 2,00 до 6,70 метра. На обектът са констатирани три основни строителни етапа. По начин на градеж и планова схема, римските терми в Банско стоят най-близо до термите в град Хисаря, България.

На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на „Свети Четиридесет мъченици“, изградена през XI - XII век и доизграждана през османския период.

На 1 километър южно от Банско в местността Градище са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.[3]

Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.[4]

В Османската империя

редактиране
 
Меси бей тюрбе
 
Ахмед Баба джамия

В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Банско (Bansko) е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.[7] Всички жители на Банско в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.[8]

В България

редактиране

Селото е освободено през Балканската война на 8 октомври 1912 година от четата на войводата Гоце Междуречки[9] преди навлизането на редовни военни части на Българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Банско живеят 407 турци, а останалите жители на селото са българи.[10]

В Югославия и Северна Македония

редактиране

В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 северномакедонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1207, а в 1981 – 1515.[11] Според преброяването от 2002 година селото има 1992 жители.[12]

Според данните от преброяването през 2021 година Банско има 2414 жители.[13]

Националност Всичко
северномакедонци 827
албанци 2
турци 1142
роми 2
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 441
  1. Хамзали - манастир Светите Климент и Наум Охридски // Македонска православна црква. Посетен на 25 април 2014 г.
  2. Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 313 - 315.
  4. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.410 и 513.
  5. Митева, Димка. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
  10. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  11. Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  13. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.