Отваря главното меню

Робово (община Босилово)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.



Робово
Робово
— село —
Robovo (2).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 22.7° и. д.
Робово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 200 m
Население 576 души (2002)
МПС код SR

Робово (на македонска литературна норма: Робово) е село в община Босилово на Северна Македония.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава с днешното си име Робово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]

През XIX век Робово е чисто българско село. През 1860 година Арсени Костенцев разкрива в селото в дома на местния родолюбец Мицо Караджата новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Събрат се 45 деца от селото и селата Дабиля, Съчево, Муртино, Моноспитово, Банско и няколко от град Струмица. По инициатива на Мицо Караджата в същата година започват да се събират пари за изграждане на местната църква „Възнесение Господне“, завършена в 1864 година.[2][3] През ноември 1862 година селяните от Робово, начело с Мицо Караджата и Арсени Костенцев изхвърлят от Робово владиката Йеротей Струмишки.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Робово е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 213 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 240 жители, всички българи християни.[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рабово има 240 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Традиционен празник на селото, както отбелязва Христо Вакарелски през 1943 година, е денят на Свети Константин и Света Елена.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 576 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 574
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Робово
Починали в Робово
  •   Първан Николов Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]

Външни препраткиРедактиране

  • Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 - 20. Посетен на 2 декември 2016. (Учителствуването ми в с.Робово (Струмишко) и борбите с гръцкия владика.)

БележкиРедактиране

  1. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  2. Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 - 20. Посетен на 2 декември 2016.
  3. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев – Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 158. Посетен на 12 януари 2015.
  4. Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 24 - 25. Посетен на 2 декември 2016.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.875.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 197.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 154