Робово (община Босилово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.
Робово (на македонска литературна норма: Робово) е село в община Босилово на Северна Македония.
| Робово Робово | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Робово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 576 души (2002) |
| Пощенски код | 2431 |
| МПС код | SR |
География
редактиранеСелото е разположено в Струмишката котловина източно от град Струмица.
История
редактиранеСелото се споменава с днешното си име Робово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]
През XIX век Робово е чисто българско село. През 1860 година Арсени Костенцев разкрива в селото в дома на местния родолюбец Мицо Караджата новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Събират се 45 деца от селото и селата Дабиля, Съчево, Муртино, Моноспитово, Банско и няколко от град Струмица. По инициатива на Мицо Караджата в същата година започват да се събират пари за изграждане на местната църква „Възнесение Господне“, завършена в 1864 година.[2][3] През ноември 1862 година селяните от Робово, начело с Мицо Караджата и Арсени Костенцев изхвърлят от Робово владиката Йеротей Струмишки.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Робово (Robovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 213 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 240 жители, всички българи християни.[6]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рабово има 240 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Традиционен празник на селото, както отбелязва Христо Вакарелски през 1943 година, е денят на свети Константин и света Елена.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 576 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 574 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
редактиране- Родени в Робово
Васил Петров Испирски, български свещеник и революционер от ВМРО[11]
Васе Манчев (р. 1949), писател от Северна Македония- Гоно Манчев (1883 – 1927), български революционер
- Милко Витанов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[12]
- Стоян Георгиев (Георгев) (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев)[13]
- Тано Дончев – Генерала (? – 1930), български революционер от ВМРО
- Тимо Пандов (около 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, II отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев)[14]
- Починали в Робово
- Илия Габровалиев (? – 1911), български духовник
- Първан Николов Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
Външни препратки
редактиране- Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 – 20. Посетен на 2 декември 2016. (Учителствуването ми в с. Робово (Струмишко) и борбите с гръцкия владика.)
Бележки
редактиране- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 – 20. Посетен на 2 декември 2016.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 158. (на македонска литературна норма)
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 24 – 25. Посетен на 2 декември 2016.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 197.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 222. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 144, 169.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 154