Соколарство
Соколарството е древно ловно изкуство, датиращо от преди близо 10 – 12 000 години (т.е. 100 – 120 века). Това е един от първите опити на човека за култивиране на диво животно.
Характеристика редактиране
Соколарство или лов със соколи, представлява лов или опит за улавяне на дивеч с помощта на обучена граблива птица. Ловува се голямо разнообразие от дивеч. От пеперуди и червейчета до сърни, а в по-ранни години (според Муравеев и Николай Пржевалски) Кублай Хан, съпровождан от своите велможи и прислуги, общо около 10 000 на брой, са ловували диви магарета, муфлони, козирози, сърни, елени и диви прасета. Соколарството се практикува като лов и спорт в световен мащаб. Видовете, които се използват за обучение, са най-различни, но основно се използват няколко. Заедно с някои от своите подвидове, това са:
- северният сокол, ловният сокол, прерийният сокол, соколът скитник, далматинския сокол, малкият сокол (чучулигар),
- големият ястреб (кокошкар), малкият ястреб (врабчар),
- скалният орел.
История редактиране
Според хрониките на Симон Кезай, които се отнасят към 1282 година, синовете на Чингиз Хан, Джагатай и Октай, били страстни привърженици на лова със соколи. От местата за ловуване изпращали за град Самарканд всяка седмица по 50 камили натоварени с лебеди. Там те се раздавали на хората за храна. Ловът на чапли в Европа през средновековието е бил често срещан и е бил приоритет само на благородниците. Този крайно ефектен и дълбоко емоционален стил на лов, е бил като своего рода тест, защото само високо обучени соколи са можели да се справят с този достоен за уважение противник, какъвто е голямата чапла. Доста по-късно ловът на чапли е бил забранен.
Геракар редактиране
Според Виргинската грамота на цар Константин Тих Асен геракарят е царски соколар, който изпълнява държавна длъжност да събирал соколи за царския лов във Второто българско царство.[1]
Доганджии редактиране
Доганджиите (туганджии, шаинджии, соколари, на турски: čakyrdži) са категория рая в Османската империя, която се ползва със специален статут.[2] Те отглеждат и опитомяват за султанския двор соколи и ястреби за лов.[3] Българските земи са били основен доставчик на соколи (ястреби и орли) за задоволяване на нуждите от обучени хищни птици на аристокрацията в Османската империя.[4][5][6]
Съвременна оценка редактиране
Ловът с хищна птица е най-екологичният вид лов. Човекът остава наблюдател на естествените процеси в природата, с тази разлика, че той е този, който обучава птицата как да ловува и на какво. Соколарите, благодарение на своите познания, възстановяват в природата редки и застрашени видове, като соколът скитник, калифорнийският кондор, мавританският керкенез, прерийният сокол и мн. др.
Соколарството е разработило ефективни методи за оказване на помощ на ранени, болни или нелетящи Редица соколари са и собственици или управители на центрове по рехабилитация на хищни птици. На Запад, във всички зоопаркове, зоокътове или места, където освен многото други животни има и хищни птици, са назначени соколари, които се грижат за благосъстоянието им.
Източници редактиране
- ↑ ald-bg.narod.ru, посетен на 28 март 2020
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1814.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.488
- ↑ Боев, З. 1997. Соколарството в България. – Природа, БАН, 3 – 4: 74 – 81
- ↑ Денков, В. 1978. Лов с грабливи птици. – Природа и знание, 7 – 8: 34 – 36.
- ↑ Христович, К. 1940. Най-мордерният лов е тоя с дресирани соколи. – Природа, 2: 8 – 9.