Дъбово (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дъбово.
Дъбово (изписване до 1945 година: Дѫбово) е село в община Мъглиж, област, Стара Загора, Южна България.Със своите над 1200 жители то е четвъртото по големина населено място в общината.
| село Дъбово | |
 | |
  село Дъбово  село Дъбово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1220 души[1] (15 март 2024 г.) 18,3 души/km² |
| Землище | 66,68 km² |
| Надм. височина | 300 m |
| Пощ. код | 6178 |
| Тел. код | 04333 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 24342 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Мъглиж Душо Гавазов (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Дъбово Тоньо Бенев (НДСВ) |
| Дъбово в Общомедия | |
География
редактиранеСело Дъбово е разположено в Казанлъшката котловина, между Стара планина и Средна гора. Селото отстои на около 10 km източно от град Мъглиж, 27 km североизточно от областния град Стара Загора и 260 km източно от столицата София.
Дъбово е разположено на надморска височина от 300 m, в подбалканската низина, между Стара Планина и Средна гора, но по-близо до Стара планина.
На юг от него тече река Тунджа – приток на р. Марица. От другата страна на Балкана се намира град Трявна, връзката с който е Тревненския проход.
Климат – умерен, топъл, температура през януари от 0 до -2 °С, през юли – около 20 °С, валежи – около 600 mm на година.
История
редактиранеВ землището на селото се намират няколко тракийски могили, които не се изследвани детайлно.
На север, на няколко километра, се намира напълно запазен мост построен от древните римляни. Който е действащ и до днес. По-нататък се намира „Иванкова пътека“. Тя е наречена така на името на Иванко, убиецът на цар Иван Асен I. След като убил царя, Иванко минал през Тревненския проход, през римския мост, землището на с. Дъбово и е отишъл в Боруй, днешната Ст.Загора. Градът е бил тогава под властта на византийския император и Иванко е потърсил спасение там
В средните векове проходът над Дъбово става честа арена на сблъсъци между ромейски и български войски. По-известна е битката при Кръстец, при която император Исак II Ангел е разбит от Асен и фактически България става независима от Византия.
От 3 март 1878 до 21 декември 1906 г. селото носи името турското име Яйканлий.
На север от селото, в подножието на Стара планина, в местността Кървеникът по време на Руско-турската война през 1878 година са изклани 200 мъже, жени и деца от Яйканлий.
Население
редактиранеНаселението на Дъбово през годините
- 1900 г. – 1747 жители
- 1910 г. – 2198 ж.
- 1920 г. – 1948 ж.
- 1926 г. – 2094 ж.
- 1934 г. – 2130 ж.
- 1946 г. – 2133 ж.
- 1956 г. – 2652 ж.
- 1962 г. – 2563 ж.
- 1965 г. – 1826 ж.
- 1975 г. – 1799 ж.
- 1977 г. – 1718 ж.
- 1985 г. – 1578 ж.
- 1992 г. – 1476 ж.
Според НСИ, към 1 януари 2007 г. има 1 277 жители, а през 2011 година – 1 175 жители.
Етнически състав: българи – 689 или 59,60%, роми (цигани) – 448 или 38,80%, каракачани (намалели през последните години поради икономически причини) и други. През последните години в селото са се установили 1 семейство от Нова Зеландия, 2 от Русия и 1 от Германия, а също се наблюдава все по-засилваща се тенденция на завръщане на дъбовци от градовете, както и новоселци от околните градове и села. Друга интересна тенденция е все-по голямото оредяване сред младото циганско население, което през последните години масово мигрира към Западна Европа и се е стопило почти наполовина, привлечено от по-добрите условия на живот, работа и социални придобивки. Само в град Римини в Италия работят и живеят постоянно над 50 роми от с. Дъбово предимно в туризма и хотелиерството.
Религии
редактиранеНаселението е изцяло източноправославно, като местните мюсюлмани са избягали след войната. След промените има евангелски църкви, особено сред ромското население.
„Клепалото“ в камбанарията на църквата „Свети Великомъченик Георгий“, както го наричат старите хора, е заменено от камбана, дарена от предприемач с дъбовски корени. Православната черква е в рамките на Старозагорската митрополия.
Обществени институции
редактиранеСелото е общински център преди 9 септември 1944 г. Към него са присъединени с. Борущица, с. Селце, с. Яворовец и др.
В селото е основано едно от първите светски взаимни училища в региона, днес носещо името OУ „Св. св. Кирил и Методий“ е основно (I – VIII клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна – само сутрин. Учителите са висококвалифицирани, всички са с висше образование. Учениците се изявяват във всички състезания и олимпиади, подготвени са много добре и продължават образованието си. През последните години базата е подобрена и обновена. През 1999 г. се празнува 150-годишният му юбилей.
Също така има здравна служба, обединено детско заведение градински групи и яслена група.
Читалище на име „Развитие“, в което често има литературни четения, организирани представления и други прояви. През изминалите години читалището е претърпяло много промени от различен характер.
Транспорт
редактиранеОт и за Дъбово има редовен автобусен транспорт до Казанлък и Стара Загора. На 2 km от селото минава железопътна линия, свързваща Южна със Северна България – затова с. Дъбово е с ключова железопътна гара, на която се пресичат подбалканската линия София – Карлово – Бургас и линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова.
Забележителности
редактиранеВ центъра на селото има паметник на загиналите войници и опълченци от селото с техните имена. Паметникът представлява стъпаловидна конструкция в три части. В основата, от трите страни са вградени гранитни корита и лъвски глави. На гърба е поставена плоча с надпис: „На падналите за Родината през войните 1912 – 1918 г.... от с. Дъбово – от признателните Дъбовци, 4.X.1930 г.“.
Най-високият връх в околността е връх Мал Тепе. На него има партизанска землянка.
В южната част на селото има дъб, на който има куршуми от турско време. По времето на руско-турската война, ордите на Сюлейман паша избиват около 200 невинни дъбовци в местност близо до селските лозя в подножието на Стара планина. Според очевидци, поточето, което е текло близо до тези ужасни събития станало червено от кръв. Оттогава тази местност се нарича „Кървеника“.
На Дъбовската река има 19-вековен сводест Римски мост [2], близо до с. Радунци. Мостът се намира на 5 километра от селото – в Дъбовския проход (Боаза) над бързоструйната планинска река приток на Тунджа. Той е построен при управлението на император Траян (98 – 117 г.) и е част от стария „римски друм“, включен в изградената от римляните пътна мрежа, които укрепили и застлали с каменни плочи прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Този античен мост е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927 г.), а след 1944 г. – и за защитен природен обект.
В землището на с. Дъбово има доста тракийски могили, две от които са проучени. Намерен е погребална утвар на тракийски благородник. Планината над селото и останалите могили са често мишена на иманяри, дори и преди 10 ноември 1989 г.
Близката река Тунджа е отлично място за риболов, разходка, творческа почивка и съзерцание. В планината над селото е имало уранова мина, която е изоставена.
Редовни събития
редактиранеВсяка година на Гергьовден – 6 май, се чества празникът на селото, който събира хора от най-различни възрасти и социални прослойки, бедни и богати обединени от общия дъбовски корен – време за родови срещи, спомени и безпаметни напивания. Организират се различни състезания, в това число и надбягване с коне, катъри, магарета, свине, волове, овце, магарешки и конски каруци, файтони, бой с петли, кучета, и най-вече свободни борби между пехливани. Победителят получава живо агне или козле за награда, а до късно вечерта – с традиционни и местни български хора на селския мегдан. Не са изключение и нестинарските танци върху жарава представяни от гостуващи изпълнители от странджанските села Бръшлян и Заберново с които Дъбово е побратимено. Отбелязването на празниците Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруването е ежегодно.
Личности
редактиранеСелото е родно място на много лекари, учители, революционери, инженери, икономисти, художници, офицери (един генерал), професори.
- Димитър Калайджиев – търговец, един от първите Българи, които отиват да работят в Америка.
- Иван Попчев – художник (1941 – 1994);
- Христо Караиванов – строителен предприемач (1881 – 1946);
- проф. Никола Попов – професор по анатомия и ембриология (1881 – 1960). Декан на медицинския факултет в Лозанския университет, Швейцария. За времето си учен с международна известност;
- Христо Димов – архитект;
- Трифон Марков – генерал;
- Иван Кемалов – подуправител на БНБ;
- Петя Баракова-Славова – мажоритарен собственик на Инвестбанк.
Други
редактиранеВ землището на селото липсват замърсяващи околната среда предприятия и производства, с изключение на урановата мина, която е затворена от десетилетия.
Кухня
редактиранеВ района на селото освен традиционните български гозби има и такива които не са познати за широката кулинария. Такава е например самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum) – смесица от сол и изсъхнали листа на див лук. Подправката е подходяща за овкусяване на яйца, препечени филийки, хот дог, пица, бухти, гъби, меса, риба, царевица, палачинки, гюзлеми, катми, сарми, супи, манджи, салати, както и да се яде директно с лъжичката като лечебно средство особено при простудни заболявания.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ explorebg.natgeotv.com, архив на оригинала от 27 май 2014, https://web.archive.org/web/20140527221253/http://explorebg.natgeotv.com/photo25401.html, посетен на 27 май 2014