Дякос (Гревенско)
Дякос или Лебиново или Либиново (на гръцки: Διάκος, до 1927 година: Λιμπίνοβο, Либиново[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
| Дякос Διάκος | |
| — село — | |
  Дякос  Дякос  Дякос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 760 m |
География редактиране
Селото е било разположено на 760 m надморска височина,[2] близо до географската граница на Македония с Тесалия. Намирало се е на около 30 km южно от град Гревена, в северното подножие на планината Хасия, част от планинската верига Пинд, в землището на днешното село Емилианос, на около 5 km южно от него. На юг граничи с тесалийското село Агнандия.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Лебиново е гръцко християнско село в южния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Лебиново живеят 206 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Линово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 37 къщи.[4] Същевременно Лебис е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 14 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Либиново (Λιμπίνοβο) има 155 гърци християни.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лебиново влиза в състава на Кралство Гърция. При първото преброяване от новата власт през 1913 година в Либиновон са регистрирани 242 души.[7]
През 1927 година името на селището е сменено на Дякос.[2]
През 1970-1971 година правителството на военната хунта в Гърция създава новото селище Агии Теодори, в което постепенно са преселени жителите на Дякос и на още 6 околни села.[8][2]
В селото е запазена църквата „Успение Богородично“ от XIX век.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзаруна[10][11] | Τζαροΰνα | Дяволос | Διάβολος[12] | река южно от Дякос[11][10] |
| Туламбас[10] | Τουλαμπάς | Месохория | Μεσοράχια[12] | местност С от Дякос[10] |
| Кюлкас[10] | Κούλκας | Емилианос | Αίμιλιανός[12] | местност СИ от Дякос[10] |
| Вигла Лимбиновон[11][10] | Βίγλα Λιμπίνοβον | Вигла Дяку | Βίγλα Διάκου[12] | връх Ю ог Дякос (985 m)[11][10] |
| Марка[10] | Μάρκα | Лекани | Λεκάνη[12] | връх З от Дякос |
| Стеремес[10] | Στερεμές | Дзумакис | Τζουμάκης[12] | връх И от Дякос (788 m)[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 242[2] | 220[2] | 248[2] | 287[2] | 223[2] | 280[2] | 186[2] | 0[2] |
Личности редактиране
- Родени в Дякос
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων, in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 213.
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)