Отваря главното меню

Евгений Петрович Ващенко[1][2], правилно Вашченко[3] (на руски: Евгений Петрович Ващенко[4]) е руски художник – сценограф, работил в България.[5]

Евгений Ващенко
руски живописец и сценограф
Роден
27 януари 1887 г.(1887-01-27)
Починал
20 март 1979 г. (на 92 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Учители Евгений Лансере, Борис Кустодиев
Направление живопис, графика, сценография
Награди Св. св. Кирил и Методий

БиографияРедактиране

Роден е на 27 януари 1887 г. в град Шчигри, Курска област. Получава средно образование в град Курск. От 1905 до 1910 г. е възпитаник на частно художествено училище в Санкт Петербург, където му преподават Евгений Лансере и Борис Кустодиев. Присъединява се към обединението за авангардно изкуство „Триъгълник – художествено-психологическа група“, покрай познанството му с нейния основател Николай Кулбин. Изявява се в различни области на изобразително изкуство – рисува портрети и пейзажи, създава графики върху хартия, автор е на илюстрации и участва в сценичното оформление на спектакли. През 1910 г. се завръща в родния си град след смъртта на баща му.[5]

Участва в два военни конфликта – Първа световна война и Гражданска война в Русия. В последната, Ващенко се бие като подпоручик в Дроздовския полк на страната на Бялата гвардия. През 1920 г. се евакуира с полка си на полуостров Галиполи, а година по-късно попада в България.[5]

В България работи като учител по рисуване в градовете Севлиево и Луковит. От 1923 до 1933 г. прави рисунки за списанието „Светулка“. През 1931 г. се преселва в София.[5]

Най-известната му дейност като художник е в областта на сценографията. Още докато живее в Русия, участва в художественото оформление на спектакли в театъра на известния руски режисьор Всеволод Мейерхолд. По-късно се изявява като художник и режисьор в украинския град Богодухов, а накрая подготвя декорациите за театъра към Дроздовския полк. В България се посвещава почти изцяло на театралната декорация от 1933 г. Работи или сътрудничи на голям брой театри, сред тях: „Кооперативен театър“, театър „Сладкаров“, Национален музикален театър „Стефан Македонски“, Народен театър „Иван Вазов“, Национална опера и балет и други. До 1960 г., когато се пенсионира, Ващенко създава художествено оформление за повече от 200 спектакли. Дори след професионалното си отегляне на сценограф извършва консултанска дейност в тази област.[5] Умира на 20 март 1979 г. в София, където е погребан на Централните софийски гробища.[5]

В България членува в три творчески организации: Дружество на художниците в България, Дружество на независимите художници и Дружество на руските художници в България (в периода 1934 – 1938 е председател).[5]

ОтличияРедактиране

За своите приноси към българската театрална декорация получава двукратно орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1957 и 1967 г.) и званието „Заслужил художник“ (1974 г.).[5]

През 1978 г. е награден с орден „Народна република България“ I степен „по случай 90-годишнината от рождението му и за неговата активна творческа дейност в областта на сценографията“.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година, стр. 136
  2. Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 67. (на български)
  3. Бикс, Розалия. Български оперен театър: до 1944 г. Издателство Музика, София, 1974
  4. Биография на Вашченко на сайта voldrozd.narod.ru (посетен на 26.06.2015 г.)
  5. а б в г д е ж з Исскуство и архитектура русского зарубежья – Ващенко, Евгений Петрович. // Посетен на 27 януари 2015.
  6. Указ № 2052 от 20 декември 1977 г. Обн. ДВ. бр. 9 от 31 януари 1978 г.