Отваря главното меню

Евдокия Петева-Филова

българска етнографка
(пренасочване от Евдокия Петева–Филова)

Д-р Евдокия Василева Петева-Филова (1901 – 1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р Богдан Филов.

Евдокия Петева-Филова
българска етнографка и изкуствоведка
Родена
Починала
5 март 1973 г. (71 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Етнография
Образование Вюрцбургски университет
Работила в Народен етнографски музей
Семейство
Баща Васил Петев
Съпруг Богдан Филов

Тя е дъщеря на полк. Васил Петев [1], военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Н.В. училище, и на Неда Папазова (Папазоглу)[2] от Казанлък.

Съдържание

БиографияРедактиране

Евдокия Петева завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а през 1918 – 1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в Прага, 1938)[3]. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.

През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Като съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов през 1940 – 1944 г. е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, първо е въдворена в Дулово (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от хепатит в София в началото на март 1973 г.

СемействоРедактиране

Евдокия има две сестри – Мария и Стефания (Фана), и един брат – Ботьо Петев.

На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им, макар Евдокия да е забременявала няколко пъти.

Близките ѝ я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра ѝ Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците ѝ – Неда Петева и Светла Хантова.

БиблиографияРедактиране

  • Евдокия Петева, Български народни металически накити – Известия на Нар. Етнографски музей, том VI, София, 1926, 59 – 80.
  • Евдокия Петева, Български народни накити – Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VII, София, 1927, 60 – 106.
  • Евдокия Петева, Български народни шевици. Албум, част втора, 15 стр. и 30 цв. табл. (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1928.
  • Eudoxie Peteva, Arte. – in: Bulgaria d'oggi. Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII. Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66 – 102 (con C. Tagliavini e E. Damiani).
  • Евдокия Петева, Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика. – Известия на Етнографския музей VIII-IХ, С., 1930, 114 – 134.
  • Евдокия Петева, Шевични паралели. – Известия на Нар. Етнографски музей Х-ХI, С., 1932, 103 – 129.
  • Евдокия Петева-Филова, Емфеници. – Известия на Българското географско дружество I, С., 1933, 271 – 276.
  • Евдокия Петева-Филова, Селски бит и изкуство в Софийско. [=Материали за историята на София, VIII], (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1935, VIII+208 с. и 34 табл.
  • Евдокия Петева-Филова, Керамични форми и орнаменти в България. – Известия на Нар. Етнографски музей ХII, С., 1936, 45 – 61.
  • Е. Peteva, L'art populaire en Bulgarie. – Revue international des études balkaniques IV, Belgrade, 1936, 575 – 579.
  • Евдокия Петева-Филова, Металически съдове. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130 – 181.
  • Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897 – 1927. София: „Казанлъшка долина“, 1940, 130 стр.
  • Евдокия Петева-Филова, Едно пътуване през България в 1764 г.. – сп. „Родина“, № 3, 1940, 58 – 66.
  • Евдокия Петева-Филова, Огнища. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178 – 192.
  • Евдокия Петева-Филова, Дневник: Май 1939 – 15 август 1944 г. София: „Христо Ботев“, 1992 (с предговор от Илчо Димитров), 219 стр.
  • Евдокия Петева-Филова, Никола Образописов. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
  • Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897 – 1927. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.

БележкиРедактиране

  1. Петев, Васил Петров във Военноисторически форуми „Бойна слава“.
  2. „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“, stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.
  3. Симеон Недков, „Музейното дело в България между двете световни войни“, 1997.

Външни препраткиРедактиране