Дулово

град в България

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра, административен център на община Дулово. Той е 3-ят по население град в областта след Силистра и Тутракан.

Дулово
Център град Дулово
Център град Дулово
Общи данни
Население 7076 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6412 (НСИ)
Землище 19,582 km²
Надм. височина 237±1 m
Пощ. код 7650
Тел. код 0864
МПС код СС
ЕКАТТЕ 24030
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Дулово в Общомедия

ИсторияРедактиране

Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – Видна градина). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а 10 години по-късно стават 5910 души.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35 – 40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.

От 1920-те години селището е в Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

ГеографияРедактиране

Предимно равнинен релеф в общината който е пресечен от суходолия с различна ширина, които са с посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.

Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки като най-голяма повторяемост имат югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Годишната сума на валежите е 650 мм/кв. м, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.

Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1532
1946 1992
1956 5860
1965 8048
1975 9894
1985 10 888
1992 7618
2001 6997
2011 6537

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 6537 100.00
Българи 2946 45.06
Турци 2349 35.93
Цигани 458 7.00
Други 22 0.33
Не се самоопределят 34 0.52
Не отговорили 728 11.13

ИкономикаРедактиране

До началото на 1990-те години икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичко първична преработка на мляко и производство на хляб и хлебни изделия).

Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевното производство, което еволюира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.

Обществени институцииРедактиране

Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18

ЗабележителностиРедактиране

  • Читалище „Никола Й. Вапцаров“
  • Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в 4 отдела: Археология, Етнография, Нова и най-нова история и Галерия.
  • Паметници:
    • Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край – 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г., 1941 – 1945 г.
    • Паметник „Жажда“
    • Паметник на Васил Левски

Кратер Дулово на Марс е наименуван на Дулово.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно провеждане на майски културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на град Дулово, община Дулово, област Силистра, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 5 септември 2019. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране