Дулово

град в община Дулово, обл. Силистра

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра. Той е административен център на община Дулово и е третият по население град в областта след Силистра и Тутракан.

Дулово
Центърът на град Дулово
Центърът на град Дулово
България
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Област Силистра
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Дулово
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Общи данни
Население7142 души[1] (15 март 2024 г.)
365 души/km²
Землище19,582 km²
Надм. височина237 m
Пощ. код7650
Тел. код0864
МПС кодСС
ЕКАТТЕ24030
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Уебсайтwww.dulovo.bg
Дулово в Общомедия

По данни на ГРАО към 16 септември 2023 г. в града живеят 8175 души по настоящ адрес и 8264 души по постоянен адрес.[2]

Първото сведение за съществуването на града се открива в турско-арабски документ от 1573 г. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. — "видна градина"). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището е било опожарявано многократно, но жителите му са основали ново селище с името Аккадънлар (в превод на български — "белите жени"). За известно време селището е носило и името Чардак. През 1878 г. в населеното място са живели 100 турски и 25 български семейства, а общото население е възлизало на 900 жители. През 1946 г. населението е стигнало до 1841 жители, а десет години по-късно — до 5910 души.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук — гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки 35–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси ("Долината на кладенците"). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 20-те години на XX век селището е в Румъния, но след Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на Червения кръст урежда кухни с топла храна за преселниците.[3] През 1942 г. селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжия, инструменти, основи на сгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

География

редактиране

Общината се характеризира с предимно равнинен релеф, пресечен от суходолия с различна ширина в посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджа. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.

Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки, като най-чести са югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Годишната сума на валежите е 650 мм, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.

Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341532
19461992
19565860
19658048
19759894
198510 888
19927618
20016997
20116537
20215795

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 6537 100
Българи 2946 45,06
Турци 2349 35,93
Цигани 458 7
Други 22 0,33
Не се самоопределят 34 0,52
Неотговорили 728 11,13

Икономика

редактиране

До началото на 90-те години на XX век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (най-вече първична преработка на мляко, а също производство на хляб и хлебни изделия).

Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града, са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделската продукция. Останало е и шевното производство, което се развива от малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.

Обществени институции

редактиране

Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18

Забележителности

редактиране
  • Читалище „Никола Й. Вапцаров“.
  • Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в четири отдела: археология, етнография, нова и най-нова история и галерия.
  • Паметници:
    • Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край: 1912–1913 г., 1915–1918 г., 1941–1945 г.
    • Паметник „Жажда“.
    • Паметник на Васил Левски.

Кратерът Дулово на Марс е именуван в чест на гр. Дулово.

Редовни събития

редактиране

Ежегодно през месец май се провеждат културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране