Дулово
Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра, административен център на община Дулово. Той е 3-ят по население град в областта след Силистра и Тутракан.
| Дулово | |
|---|---|
  Дулово  Дулово  Дулово |
|
| Общи данни | |
| Население |
7076 (ГРАО, 2015-03-15)* 6412 (НСИ) |
| Землище | 19,582 km² |
| Надм. височина | 237±1 m |
| Пощ. код | 7650 |
| Тел. код | 0864 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 24030 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
|
Община - кмет |
Дулово Юксел Ахмед (независим) |
| Дулово в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – Видна градина). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.
Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а 10 години по-късно стават 5910 души.
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35-40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.
От 1920-те години селището е в Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
ГеографияРедактиране
Предимно равнинен релеф в общината който е пресечен от суходолия с различна ширина, които са с посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.
Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки като най-голяма повторяемост имат югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.
Годишната сума на валежите е 650 мм/кв. м, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.
Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1 532 |
 |
| 1946 | 1 992 | |
| 1956 | 5 860 | |
| 1965 | 8 048 | |
| 1975 | 9 894 | |
| 1985 | 10 888 | |
| 1992 | 7 618 | |
| 2001 | 6 997 | |
| 2011 | 6 537 |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6 537 | 100.00 |
| Българи | 2 946 | 45.06 |
| Турци | 2 349 | 35.93 |
| Цигани | 458 | 7.00 |
| Други | 22 | 0.33 |
| Не се самоопределят | 34 | 0.52 |
| Не отговорили | 728 | 11.13 |
ИкономикаРедактиране
До началото на 1990-те години икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичко първична преработка на мляко и производство на хляб и хлебни изделия).
Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевното производство, което еволюира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.
Обществени институцииРедактиране
Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18
ЗабележителностиРедактиране
- Читалище „Никола Й. Вапцаров“
- Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в 4 отдела: Археология, Етнография, Нова и най-нова история и Галерия.
- Паметници:
- Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край – 1912-1913 г., 1915-1918 г., 1941-1945 г.
- Паметник „Жажда“
- Паметник на Васил Левски
Редовни събитияРедактиране
Ежегодно провеждане на майски културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Справка за населението на град Дулово, община Дулово, област Силистра, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 5 септември 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)