Дулово

град в община Дулово, обл. Силистра

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра. Той е административен център на община Дулово и е третият по население град в областта след Силистра и Тутракан.

Дулово
Центърът на град Дулово
Центърът на град Дулово
България
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Област Силистра
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Дулово
43.8229° с. ш. 27.1412° и. д.
Дулово
Общи данни
Население7142 души[1] (15 март 2024 г.)
365 души/km²
Землище19,582 km²
Надм. височина237 m
Пощ. код7650
Тел. код0864
МПС кодСС
ЕКАТТЕ24030
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Уебсайтwww.dulovo.bg
Дулово в Общомедия

По данни на ГРАО към 16 септември 2023 г. в града живеят 7175 души по настоящ адрес и 8264 души по постоянен адрес.[2]

През 1942 г. с указ на цар Борис III селището официално получава името Дулово. Името е предложено от тогавашния кмет Андрей Хаджиниколов, който го избира, вдъхновен от прабългарския род Дуло, символ на националната идентичност и историческата приемственост.[3]

Източник: Николай Хаджиниколов, История за Велико Търново и Хаджиниколовия род, изд. "Фабер", Велико Търново, 2010 г., стр. 164.

Първото сведение за съществуването на града се открива в турско-арабски документ от 1573 г. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. — "видна градина"). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.

Селището е било опожарявано многократно, но жителите му са основали ново селище с името Аккадънлар (в превод на български — "белите жени"). За известно време селището е носило и името Чардак. През 1878 г. в населеното място са живели 100 турски и 25 български семейства, а общото население е възлизало на 900 жители. През 1946 г. населението е стигнало до 1841 жители, а десет години по-късно — до 5910 души.

В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук — гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки 35–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси ("Долината на кладенците"). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.

На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 20-те години на XX век селището е в Румъния, но след Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на Червения кръст урежда кухни с топла храна за преселниците.[4] През 1942 г. селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.

В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжия, инструменти, основи на сгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.

География

редактиране

Общината се характеризира с предимно равнинен релеф, пресечен от суходолия с различна ширина в посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджа. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.

Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки, като най-чести са югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.

Годишната сума на валежите е 650 мм, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.

Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341532
19461992
19565860
19658048
19759894
198510 888
19927618
20016997
20116537
20215795

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 6537 100
Българи 2946 45,06
Турци 2349 35,93
Цигани 458 7
Други 22 0,33
Не се самоопределят 34 0,52
Неотговорили 728 11,13

Икономика

редактиране

До началото на 90-те години на XX век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (най-вече първична преработка на мляко, а също производство на хляб и хлебни изделия).

Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града, са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделската продукция. Останало е и шевното производство, което се развива от малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.

Обществени институции

редактиране

Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18

Забележителности

редактиране
  • Читалище „Никола Й. Вапцаров“.
  • Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в четири отдела: археология, етнография, нова и най-нова история и галерия.
  • Паметници:
    • Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край: 1912–1913 г., 1915–1918 г., 1941–1945 г.
    • Паметник „Жажда“.
    • Паметник на Васил Левски.

Кратерът Дулово на Марс е именуван в чест на гр. Дулово.

Редовни събития

редактиране

Ежегодно през месец май се провеждат културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Хаджиниколов, Николай. История за Велико Търново и Хаджиниколовия род. Велико Търново, Фабер, 2010г. с. Стр. 164.
  4. Утринна поща - Независим информационен седмичник - печ. Варненска поща, Варна / бр. 59, 25 ноември 1940 / стр.3
  5. „Справка за населението на град Дулово, община Дулово, област Силистра, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 5 септември 2019.
  6. „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 септември 2019 г. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)

Външни препратки

редактиране