Дулово
Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра. Той е административен център на община Дулово и е третият по население град в областта след Силистра и Тутракан.
| Дулово | |
|---|---|
 Център град Дулово | |
  Дулово  Дулово  Дулово | |
| Общи данни | |
| Население | 7204 души[1] (15 септември 2022 г.) 368 души/km² |
| Землище | 19,582 km² |
| Надм. височина | 237 m |
| Пощ. код | 7650 |
| Тел. код | 0864 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 24030 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Юксел Ахмед (ГЕРБ) |
| Уебсайт | www.dulovo.bg |
| Дулово в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Първото сведение за съществуването на града се открива в турско-арабски документ от 1573 г. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. — "видна градина"). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.
Селището е било опожарявано многократно, но жителите му са основали ново селище с името Аккадънлар (в превод на български — "белите жени"). За известно време селището е носило и името Чардак. През 1878 г. в населеното място са живели 100 турски и 25 български семейства, а общото население е възлизало на 900 жители. През 1946 г. населението е стигнало до 1841 жители, а десет години по-късно — до 5910 души.
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук — гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца, дълбоки 35–40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси ("Долината на кладенците"). Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първата пехотна софийска дивизия временно освобождава селището от румънска власт. От 20-те години на XX век селището е в Румъния, но след Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. На 25 ноември 1940 г. населението на Аккадънлар начело с околийския управител Георги Иванов и кмета М. Попов посреща преселници от Северна Добруджа. Местният клон на Червения кръст урежда кухни с топла храна за преселниците.[2] През 1942 г. селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжия, инструменти, основи на сгради и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
ГеографияРедактиране
Общината се характеризира с предимно равнинен релеф, пресечен от суходолия с различна ширина в посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджа. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м.
Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки, като най-чести са югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.
Годишната сума на валежите е 650 мм, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината.
Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически съставРедактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6537 | 100 |
| Българи | 2946 | 45,06 |
| Турци | 2349 | 35,93 |
| Цигани | 458 | 7 |
| Други | 22 | 0,33 |
| Не се самоопределят | 34 | 0,52 |
| Неотговорили | 728 | 11,13 |
ИкономикаРедактиране
До началото на 90-те години на XX век икономиката на Дулово е насочена към индустриално развитие. Основните отрасли са машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени са производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (най-вече първична преработка на мляко, а също производство на хляб и хлебни изделия).
Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града, са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделската продукция. Останало е и шевното производство, което се развива от малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.
Обществени институцииРедактиране
Администрация на Община Дулово, ул. „Васил Левски“ 18
ЗабележителностиРедактиране
- Читалище „Никола Й. Вапцаров“.
- Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в четири отдела: археология, етнография, нова и най-нова история и галерия.
- Паметници:
- Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край: 1912–1913 г., 1915–1918 г., 1941–1945 г.
- Паметник „Жажда“.
- Паметник на Васил Левски.
Кратерът Дулово на Марс е именуван в чест на гр. Дулово.
Редовни събитияРедактиране
Ежегодно през месец май се провеждат културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Утринна поща - Независим информационен седмичник - печ. Варненска поща, Варна / бр. 59, 25 ноември 1940 / стр.3
- ↑ „Справка за населението на град Дулово, община Дулово, област Силистра, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 5 септември 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 5 септември 2019 г. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2019. (на английски)