Боянска църква

(пренасочване от Боянската църква)

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Боянска църква
„Св. св. Никола и Пантелеймон“
Boyana Church 1.jpg
Боянска църква
Местоположение в Бояна
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Изграждане края на Х век
Статут Отворен за посещения паметник на културата
Състояние реставрирана
Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Boyana Church
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерии ii, iii
Вписване 1979  (3-та сесия)
Боянска църква в Общомедия

Строителни периодиРедактиране

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които са свързани в едно цяло.[1]

Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век.[1] Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. В сегашния си вид е завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият живописен слой на стенописите.[1]

 
План на първия етаж на Боянската църква

Църквата е разширена с пристроената през XIII век, като към първата сграда е добавен притвор с поменален кръстокуполен параклис на второ ниво над него.[1] Това разширение е извършено от севастократор Калоян, вероятно управител на Средец при Второто българско царство, поради което тази постройка е наричана и Калоянова църква.[1] Именно то определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. При разширението и двете постройки са изрисувани наново, като новите стенописи покриват тези от XII век.[1]

Долният етаж (криптата) на Калояновата църква, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – Света Петка Стара и параклиса Свети Николай.

Третата, най-западна част на църквата е достроена през 1882 година.[1] По-късно селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд I, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

СтенописиРедактиране

 
Севастократорица Десислава,
стенопис от Боянската църква

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.

Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на Димитрий Зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“[2]. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години[2]. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.[1] Отбелязани са с надписи: Калоян – севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.

Стилът на стенописите от XIII век е характерният за византийското изкуство от епохата на Комнините, с архаизация на образите и влияние на константинополски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на Латинската империя).[1]

История на изследваниятаРедактиране

Първите археологични описания и проучвания на Боянската църква са извършени от средата на XIX век от Виктор Григорович, Стефан Веркович и Константин Иречек.[1] В 1844 – 1847 г. Виктор Григорович открива в църквата Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското средновековие. Първото цялостно изследване на църквата, продължило четири години и завършило с публикувана през 1924 година монография, прави френският археолог Андре Грабар, който определя църквата като „безспорно най-ценния паметник на старобългарското изкуство“.[1]

РеставрацияРедактиране

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

 
Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор се смятат за близки на Палеологовия ренесанс и предшественици на европейския Ренесанс[3].

ТуризъмРедактиране

Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.

  • Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“.

ЛитератураРедактиране

  • Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134
  • Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90
  • Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144
  • Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243
  • Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136
  • Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни
  • Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98
  • Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176
  • Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317
  • Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр.
  • Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S.
  • Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180
  • Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7
  • Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл.
  • Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр.
  • Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147
  • Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл.
  • Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10
  • Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян.
  • Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл.
  • Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960
  • Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979,
  • Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009.
  • Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011.
  • Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. Том први: XII–XIII век. Београд, 2015, стр. 45 – 51

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 187 – 192.
  2. а б "Най-старите запазени врати в света", SBS Design, 8 февруари 2019 г.
  3. Боянската черква най-после е възстановена, в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: