Евдокия Петева-Филова

Евдокия Петева-Филова
	Евдокия Петева-Филова
българска етнографка
Родена	Евдокия Василева Петева 21 март 1901 г. Шумен, Княжество България
Починала	5 март 1973 г. (71 г.) София, Народна република България
Учила във	Вюрцбургски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Работила в	Народен етнографски музей
Семейство
Баща	Васил Петев
Съпруг	Богдан Филов

Евдокия Василева Петева-Филова е българска етнографка и изкуствоведка.

Биография

Родена е на 21 март 1901 г. в Шумен. Дъщеря е на полковник Васил Петев ^[1], военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Н.В. училище, и на Неда Папазова (Папазоглу)^[2] от Казанлък. Завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а през 1918 – 1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в Прага, 1938)^[3]. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.

През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Като съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов през 1940 – 1944 г. е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, първо е въдворена в Дулово (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от хепатит в София в началото на март 1973 г.

Семейство

Евдокия има две сестри – Мария и Стефания (Фана), и един брат – Ботьо Петев.

На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им.

Близките ѝ я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра ѝ Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците ѝ – Неда Петева и Светла Хантова, която има дъщеря Силвия Хантова.

Библиография

Петева, Евдокия. Български народни металически накити. – В: Известия на Нар. Етнографски музей, том VI, София, 1926, с. 59–80.
Петева, Евдокия. Български народни накити. – В: Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VII, София, 1927, с. 60–106.
Петева, Евдокия, Костов, Ст. Л. Български народни шевици. Албум. Ч. 2. София, 1928. 15 с., 30 цв. табл.
Peteva, Eudoxie. Arte. – In: Bulgaria d'oggi. Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII. Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66–102. (Con C. Tagliavini e E. Damiani)
Петева, Евдокия. Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика. – В: Известия на Етнографския музей VIII–IХ, София, 1930, с. 114–134.
Петева, Евдокия. Шевични паралели. – В: Известия на Нар. Етнографски музей Х–ХI, С., 1932, с. 103–129.
Петева-Филова, Евдокия. Емфеници. – В: Известия на Българското географско дружество, I, София, 1933, с. 271–276.
Петева-Филова, Евдокия, Костов, Ст. Л. Селски бит и изкуство в Софийско. [= Материали за историята на София, VIII]. София, 1935, VIII + 208 с. и 34 табл.
Петева-Филова, Евдокия. Керамични форми и орнаменти в България. – В: Известия на Нар. Етнографски музей, ХII, София, 1936, с. 45–61.
Peteva, Е. L'art populaire en Bulgarie. – В: Revue international des études balkaniques, IV, Belgrade, 1936, pp. 575–579.
Петева-Филова, Евдокия. Металически съдове. – В: Известия на Нар. Етнографски музей, ХIII, София, 1939, с. 130–181.
Петева-Филова, Евдокия. Иван Милев, 1897 – 1927. София: „Казанлъшка долина“, 1940. 130 с., с. ил.
Петева-Филова, Евдокия. Едно пътуване през България в 1764 г. – В: Родина, № 3, 1940, с. 58–66.
Петева-Филова, Евдокия. Огнища. – В: Известия на Нар. Етнографски музей, ХIV, София, 1943, с. 178–192.
Петева-Филова, Евдокия. Дневник: май 1939–15 август 1944 г. Предг. Илчо Димитров. София: „Христо Ботев“, 1992. 219 с.
Петева-Филова, Евдокия. Никола Образописов. София: изд. на БАН, 1994. 103 с., с. ил.
Петева-Филова, Евдокия. Иван Милев, 1897–1927. Монография. Послеслов Светла Хантова. Ред. Петър Величков. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.
Петева-Филова, Евдокия, Костов, Ст. Л. Селски бит и изкуство в Софийско. Ред. Петър Величков. 2 изд. (фототипно). София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2016, 206 с.: с ил., ХХХІV л. цв. ил.

Бележки

↑ Петев, Васил Петров във Военноисторически форуми „Бойна слава“.
↑ „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“, stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.
↑ Симеон Недков, „Музейното дело в България между двете световни войни“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., 1997.

Външни препратки

[1] Петев, Васил Петров във Военноисторически форуми „Бойна слава“.

[2] „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“, stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.

[3] Симеон Недков, „Музейното дело в България между двете световни войни“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., 1997.

[1]

[2]

[3]