Евокати
Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) | |||
| Структурна история | |||
| Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници) | |||
| Древноримски флот (флоти, адмирали) | |||
| История на кампаниите | |||
| Списъци на войни и битки | |||
| Украшения и наказания | |||
| Технологична история | |||
| Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища) | |||
| Лично снаряжение | |||
| Политическа история | |||
| Стратегия и тактики | |||
| Пехотни тактики | |||
| Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал) | |||
Евокати (на латински: Evocatus, Evocati) е латински термин за войници от римската армия, които са отслужили срока си, но доброволно продължават военната си служба по покана на консул, генерал или друг офицер.[1]
Във всяка римска армия има значителен брой евокати. Тези воини ветерани се ползват с голямо уважение сред останалите войници в легиона, често са организирани като самостоятелни отряди и са използвани за лична охрана на командира. Евокатите, подобно на вексилариите, официално са освободени от обикновените войнишки задължения, като охрана и подсигуряване на лагера, копаене на пътища и издигане на фортификационни укрепления.[2] Евокатите са с по-висок ранг от обикновените легионери. Трябва да се отбележи, че не всеки командващ офицер се съобразява с привилегиите на тези ветерани. В някои случаи евокати се използват наравно с останалите войници, за да се гарантира нужната бройка легионери в римския легион – набирането на достатъчно легионери често е проблем, военната служба не е от най-популярните избори за кариера сред обикновените римски граждани.
Понякога евокатите са описвани като членове на конническото съсловие,[3] а друг път са квалифицирани като центуриони.[4] Изглежда, че евокати често са повишавани в ранг центурион. По този начин и Помпей с обещания за големи награди и командване на центурия стимулира много от ветераните, служили при него в предишните години, да се присъединят отново към него по време на избухването на гражданската война.[5] Не всички евокати достигнат до ранг центурион[6] или принадлежат към определена кохорта в армията. Цицерон[7] и други автори споменават, че някои от ветераните имат ранг praefectus evocatorum – офицер командващ останалите евокати.[8][9][10][11]
Името „евокати“ се използва и за обозначение на група от избраници, принадлежащи към конническото съсловие, назначени от император Домициан като охрана на личните му покои.[12] Според някои автори подобна охрана използват и императорите след Домициан, като охранителите носят името Evocati Augusti.[13][14]
Бележки редактиране
- ↑ Дион Касий, Римска история, 45.12
- ↑ Тацит, Летописи, 1.36
- ↑ Юлий Цезар, Записки за Галската война, 7.65
- ↑ Юлий Цезар, Записки за Гражданската война, 1.17
- ↑ Юлий Цезар, Записки за Гражданската война, 1.3
- ↑ Юлий Цезар, Записки за Гражданската война, 3.88
- ↑ Цицерон, Epistulae ad Familiares, 3.6 §5
- ↑ Цицерон, Epistulae ad Familiares, 15.4 §3
- ↑ Юлий Цезар, Записки за Гражданската война, 3.91
- ↑ Светоний, Дванадесетте цезари, 56
- ↑ Юст Липсий, De Militia Romana, 1.8
- ↑ Светоний, Дванадесетте цезари, 10
- ↑ Хигин, de Lim, стр. 129
- ↑ Йохан Орели, Inscript. No. 3495, 153
Източници редактиране
- W. Smith, A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, London, 1875, стр. 477