Евровизия 1977 е 22-то издание на песенния конкурс.

Евровизия 1977
ESC 1977 logotyp.png

Финал 7 май 1977 г.

Водещи Анджела Рипон
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си
Място EuroReino Unido.svg Великобритания
Уембли Конферънс Сентър, Лондон
Победител EuroFrancia.svg Франция
Мари Мириам – „L'oiseau et l'enfant“

Брой участници 18
Завръщане EuroSuecia.svg Швеция
Оттегляне EuroYugoslavia.svg Югославия

Карта на участниците
  • ESC 1977 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1977 г.
Евровизия
 1976Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1978 
Евровизия 1977 в Общомедия

ИсторияРедактиране

Първоначалното решение на Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на „Евровизия“, е фестивалът да се проведе на 2 април. Стачка на операторите и техническите служители в Би Би Си, която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е 7 май. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през 2006 г.

От участие се отказва Югославия. Телевизията в Белград не посочва причини, но според хроникьорите на „Евровизия“, югославяните са недоволни от системата на гласуване и от традиционното недооценяване от журитата на югославските песни.[1] Югославия бойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през 1981 г. Макар че Би Би Си решава всяка песен да бъде предшествана от кратък рекламен видеоклип, Швеция и Норвегия не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват публиката в залата. Побеждава френската песен „Птицата и детето“[2], изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от Европа, но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десетки се настанява британската „Рок дъно“[3] в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския диригент Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с бомбе и чадър.[4]

ЗавръщанеРедактиране

В конкурса се зъвращат отново: ирландската група „Да суорбригс“ (9-то място през 1975 г.); Мишел Тор, която сега пее за Монако (през 1966 г. като представител на Люксембург заема 10-то място); сестрите Патрисия, Бианка и Стела Маесен, сега представящи Белгия като групата „Дрийм експрес“, но през 1970 г. заели 7-мо място за Нидерландия като „Хъртс ъф соул“; Иланит от Израел (4 място през 1973 г.); португалецът Паулу дю Карвалиу като член на „Ос амигос“ (14-ти в конкурса през 1974 г.); Беатрикс Нойдлингер от Австрия сега част от групата „Шметерлинге“, но през 1972 г. като част от „Майлстоунс“, класирали се на 5-то място.

Политически страстиРедактиране

За първи път държава от арабския свят – Тунис, обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните песен и изпълнител държавната телевизия в Тунис, наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на „Евровизия“ съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в телевизията взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на фестивала. Там пише, че всяка участваща телевизия е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква цензура. Това означава, че телевизионното ръководство в Тунис, чието правителство не само не поддържа дипломатически отношения с Израел, но и официално въобще не признава суверенитета на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска песен. След този случай Тунис никога повече не проявява интерес към „Евровизия“.[5]

Промяна в правилатаРедактиране

Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на „Евровизия“, които заливат организаторите с писма, в които настояват фестивалът да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в Швеция срещу комерсиализирането на конкурса, дават своите плодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило – Белгия и Германия. На тях е позволено да участват с песни на английски език. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.[6]

Участници и резултатиРедактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01   Ирландия английски „Да суорбригс“ плюс 2 „It's Nice to Be in Love Again“ „Толкова е хубаво да си влюбен отново“ 119 3
02   Монако френски Мишел Тор „Une petite française“ „Малката французойка“ 96 4
03   Нидерландия нидерландски Хеди Лестър „De mallemolen“ „Въртележката“ 35 12
04   Австрия английски, немски „Шметерлинге“ „Boom Boom Boomerang“ „Бум-бум бумеранг“ 11 17
05   Норвегия норвежки Анита Скорген „Casanova“ „Казанова“ 18 14
06   Германия английски „Силвър конвеншън“ „Telegram“ „Телеграма“ 55 8
07   Люксембург френски Ан-Мари Б. „Frère Jacques“ „Братко Жак“ 17 16
08   Португалия португалски „Ос амигос“ „Portugal no coração“ „С Португалия в сърцето“ 18 14
09   Великобритания английски Линси де Пол и Майк Моран „Rock Bottom“ „Рок дъно“ 121 2
10   Гърция гръцки Паскалис, Мариана, Робърт и Беси „Μάθημα σολφέζ“ („Матина солфез“) „Урок по солфеж“ 92 5
11   Израел иврит Иланит „אהבה היא שיר לשניים“ („Ахава хи шир лишнайм“) „Любовта е песен за двама“ 49 11
12   Швейцария немски „Пепе Линхард бенд“ „Swiss Lady“ „Швейцарска дама“ 71 6
13   Швеция шведски „Форбс“ „Beatles“ „Бийтълс“ 2 18
14   Испания испански Мики „Enséñame a cantar“ „Научи ме да пея“ 52 9
15   Италия италиански Миа Мартини „Libera“ „Свободен“ 33 13
16   Финландия финландски Моника Аспелунд „Lapponia“ „Лапландия“ 50 10
17   Белгия английски „Дрийм експрес“ „A Million in One, Two, Three“ „Милион в един, два, три“ 69 7
18   Франция френски Мари Мириам „L’oiseau et l’enfant“ „Птицата и детето“ 136 1

ГласуванеРедактиране

Гласуваща страна
Точки                                    
Получаваща страна
  Ирландия 119 8 1 5 12 5 8 1 12 10 12 8 12 4 8 3 10
  Монако 96 5 8 1 6 1 6 7 12 2 6 10 8 12 5 2 5
  Нидерландия 35 3 3 1 1 1 7 1 10 8
  Австрия 11 5 2 3 1
  Норвегия 18 3 2 2 1 5 5
  Германия 55 1 1 3 2 2 8 8 8 5 5 5 6 1
  Люксембург 17 2 7 8
  Португалия 18 2 2 1 4 3 6
  Великобритания 121 12 7 12 7 10 12 12 8 8 3 2 4 12 12
  Гърция 92 10 10 4 4 4 6 10 5 3 1 7 12 1 6 6 3
  Израел 49 7 7 5 3 5 10 3 6 1 2
  Швейцария 71 6 10 10 5 4 4 6 4 4 10 8
  Швеция 2 2
  Испания 52 6 1 7 7 3 4 3 7 7 7
  Италия 33 8 6 3 3 2 2 2 7
  Финландия 50 12 4 6 8 2 7 5 2 4
  Белгия 69 4 12 6 8 4 7 10 5 6 4 3
  Франция 136 10 4 8 7 3 12 10 5 6 7 10 12 6 10 10 12 4

12 точкиРедактиране

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6   Великобритания   Монако,   Австрия,   Люксембург,   Белгия,   Франция,   Португалия
4   Ирландия   Норвегия,   Великобритания,   Израел,   Швеция
3   Франция   Германия,   Швейцария,   Финландия
2   Монако   Гърция,   Италия
1   Белгия   Нидерландия
  Финландия   Ирландия
  Гърция   Испания

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране