Едикт от Потсдам
Едиктът от Потсдам, наричан също Потсдамски едикт на толерантността,[1] е едикт за толерантност, който е постановен на 29 октомври (нов стил 8 ноември) 1685 г.[2] от великия курфюрст Фридрих Вилхелм от Бранденбург. Курфюрстът, който, за разлика от протестантско-лутеранското мнозинство на населението на Бранденбург, е с калвинистка вяра, предлага на хугенотите, които са му сходни по вяра, свободно и сигурно заселване в Бранденбург, тъй като тогава те са преследвани във Франция заради религията им. На бежанците са предоставени щедри привилегии, включително освобождаване от данъци и мита, както и субсидии за търговски предприятия и заплащане на свещениците им от страна на княжеството.
Предисторията на едикта е възраждащото се преследване на хугенотите във Франция след отмяната на Нантския едикт за толерантност чрез Едикта от Фонтенбло, който френският крал Луи XIV е утвърдил на 18.10.1685 г. Вследствие на това се установява Едиктът от Потсдам, в чието изготвяне взима значително участие богословът Жак Абади.
Около 20 000 души последват предложението на Бранденбург да имигрират в страната.[3] Едиктът от Потсдам допринася значително за оживлението на икономиката на разрушения от Тридесетгодишната война Бранденбург, и полага основите за укрепване на Бранденбург-Прусия. Благодарение на хугенотите, които се заселват в Берлин, населението се увеличава с една трета.
Както и при приемането на евреите, изгонени от Австрия през 1671 г., Фридрих Вилхелм се надява, че и тези имигранти ще донесат икономически подем в Бранденбург, който страда по това време от последиците на Тридесетгодишната война. Тази надежда се сбъдва. Хугенотите в Бранденбург допринасят както за икономически, така и за интелектуален бум на държавата. Така например още през 1689 г. в Берлин се открива Френската гимназия, която предоставя на имигрантите и местните граждани безпрецедентно, обстойно образование. А Берлин се превръща в център на литературата в рамките на Бранденбург-Прусия и добива значимост извън пределите на държавата.[4]
За приемането на хугенотските бежанци от Фридрих Вилхелм напомня един релеф върху паметника на Женевската реформация.
Литература редактиране
- Horsta Krum: Preußens Adoptivkinder – Die Hugenotten. 300 Jahre Edikt von Potsdam Berlin (West) 1985
- Ingrid Mittenzwei (Hg.): Hugenotten in Brandenburg-Preußen Berlin (Ost) 1987
Източници редактиране
- ↑ Toleranzedikt wird praktisch Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine. – Artikel bei der PNN, vom 20. März 2008
- ↑ Edikt von Potsdam – Artikel bei Info-Potsdam.de; Stand: 5. November 2007
- ↑ Mittenzwei, Ingrid (Hrsg.): Hugenotten in Brandenburg-Preußen; Studien zur Geschichte Band 8; Seite 22; Akademie der Wissenschaft der DDR, Zentralinstitut für Geschichte
- ↑ siehe: Heinz Schilling, Höfe und Allianzen, Berlin 1998 (Siedler-Verlag), S. 387ff
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edikt von Potsdam в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |