Едуард Генов
Едуард Генов е български общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим.
| Едуард Генов | |
|---|---|
| български общественик | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Националност |
 България |
БиографияРедактиране
Роден е през 1946 година в София. През 1964 г. участва в групата Младежка организация за национална свобода и е арестуван за един месец. През септември 1968 г., когато е студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“, протестира публично с Александър Димитров и Валентин Радев срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“[1] на 5 години затвор.[2] По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.[1]
През 1987 г. Генов е един от подписалите Апела на шестимата, открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван за кратко. В началото на следващата година е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека.[2] На 6 юни 1988 г. е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври е експулсиран от страната и се установява в Сан Франциско в САЩ.[1]
Едуард Генов умира на 16 декември 2009 г. от инфаркт.[3]
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Горчева, Даниела. Той беше един от малцината истински български дисиденти. // Mediapool, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
- ↑ а б Добрев, Петър. В памет на Едуард Генов (1946 – 2009 г.). // News.bg, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
- ↑ Скръбна вест. // Българската 1989, 2009. Посетен на 22 декември 2009.