Еким Бончев
Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.[1]
| Еким Бончев | |
|---|---|
| български геолог | |
| Роден | |
| Починал |
София, Република България |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
БиографияРедактиране
Роден е на 16 април 1907 г. в София в семейството на геолога Стефан Бончев. През 1926 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1930 г. – естествена история в Софийския университет. След което, на 29 ноември 1931 година защитава успешно дисертация за степен „доктор по естествени науки“.[2] През 1932 – 1933 г. работи като учител.[1]
Преподавателска дейностРедактиране
През 1932 г. е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет. Преподава в продължение на повече от 40 г. Избран е за редовен доцент през 1941 г., а от 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра. В Софийския университет чете курсове по „Обща геология“, „Исторична геология“, „Геотектоника“, „Регионална геология“ и „Геология на България“.[1]
Научна дейностРедактиране
От 1937 до 1939 г. специализира геотектоника при професор Ханс Щиле в Берлин. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а от 1961 г. е академик на Българска академия на науките. Еким Бончев е един от основателите на Геологическия институт при Българска академия на науките. Негов заместник-директор в периода 1953 – 1960 г. и директор – 1960 – 1967 г. Член е на Българското геологическо дружество от 1930 г. и негов председател през 1947 – 1948 г.[1]
Сред палеонтоложките приноси на Еким Бончев са и доказването за пръв път, сам или в съавторство, на Ордовишката система, на Аптския, Албския и Каловския етаж в България.[1]
Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Работи върху регионалната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия ѝ строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г.[3][4][5]
ОтличияРедактиране
- 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[6]
Избрана библиографияРедактиране
- Избрани трудове, Издателство на Българска академия на науките, София: 1988.
- Балканидите, геотектонско положение и развитие, Издателство на БАН, София: 1986.
- Проблеми на българската геотектоника, Техника, София: 1971.
- Геология на България, Наука и изкуство, София: 1955.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К. // Списание на българското геологическо дружество кн. 1. 2016. с. 113.
- ↑ Бончев, Еким. Геологията на Орханийския предбалкан западно от реките Бебреж и Малки Искър. // Списание на Българското геологическо дружество 4, кн. 2. 1932. с. 85-156.; Станишева, Л., Шопова, С.. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
- ↑ Иван Борисов, Бележити български геолози, Народна просвета, София: 1981, стр. 78 – 86.
- ↑ Загорчев, Иван. Академик професор д-р Еким Бончев (16. IV. 1907 – 16. I. 1992). // Списание на Българското геологическо дружество 53 (2). 1992. с. 121 – 122. Посетен на 22 ноември 2012.
- ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1969, том 1, стр. 271.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
